Phalaenopsis lowii *парфюмирана

Phalaenopsis lowii е ботанически вид с ароматни цветове, открит от C.S. Parish близо до Молмейн (Мианмар) и описан от Райхенбах през 1862 г. Ареалът му включва райони в Мианмар и Борнео, върху варовикови скали или храсти по скалисти стени, от морското равнище до приблизително 800 м. За разлика от много други Phalaenopsis, периодично може да губи листата си. Листата са къси, 5–10 см, месести, светлозелени, с виолетови петна от долната страна.

Цъфтежът настъпва от лятото до есента върху странични цветоносни стъбла с дължина 25–35 см, извити или увиснали, с раздалечени цветове. Цветовете са с размер 4–5 см, звездовидна форма, нежна текстура и много дълъг живот. Основният им цвят е бял с розово-пурпурни нюанси към основата, а устната е виолетова с жълти точици. Отличителна особеност е дългият клюновиден ростелум. Цветовете са ароматни.

Светлината трябва да е умерена, приблизително 10 000–15 000 лукса, със защита следобед. Топлите температури са подходящи — обикновено 19–35°C в зависимост от сезона, без продължителни студени нощи. Високата влажност подпомага растежа, но трябва да има добра вентилация. В саксия използвайте въздухопропусклива смес от средно едра кора; върху блок поливайте по-често. Подходящ е субстрат за Phalaenopsis, ако изсъхва добре между поливанията. Пресаждайте през пролетта, когато се появят нови корени.

Поливайте редовно през периода на растеж, като поддържате субстрата леко влажен, но не подгизнал. Торете с разреден тор за орхидеи след поливане. За разлика от много други Phalaenopsis, lowii предпочита кратък период на покой — приблизително един, най-много два месеца. По време на покоя силно намалете поливането, спрете торенето, можете да понижите влажността до около 60–65% и поддържайте добра светлина. Периодичното оросяване може да предотврати прекомерното изсъхване. Не удължавайте покоя прекомерно: листната маса може да опадне, но твърде продължителното изсушаване отслабва растението.

Ако не цъфти, проверете дали е имало кратък и сух период на покой, както и дали получава достатъчно светлина. Меките корени или засегнатата основа са признак за прекомерно поливане. Листата, които опадат в естествения ритъм на вида, сами по себе си не са признак на заболяване; меките листа с мъртви корени изискват пресаждане.