Chiloschista pusilla var. оранжево

Chiloschista pusilla var. orange е форма на вида Chiloschista pusilla — миниатюрна епифитна орхидея, описана от Schlechter през 1919 г. Видът се среща в Китай, Шри Ланка, Малайзия и Виетнам, по клоните на дървета във влажни райони, на височина 300–1500 м. Растението се състои предимно от сноп плоски корени върху много късо централно стъбло. Листата се появяват сезонно, малки са и невзрачни, а след това обикновено окапват преди цъфтежа. Фотосинтезата се извършва чрез корените, а не чрез постоянна листна маса.

Цветовете са малки, ароматни и чашковидни, с размер приблизително 0,75 см. На увиснало цветоносно стъбло с дължина до 15 см се появяват няколко цвята, обикновено през пролетта, между март и юни. Този сорт се отличава с оранжевата си окраска. Основата на венчелистчетата и чашелистчетата има вълнест вид; колонката е къса, а устната има фини детайли, видими най-вече отблизо. Растението не впечатлява с листата си, а с корените и малките ароматни цветове.

Подходяща е филтрирана или разсеяна светлина, но не и силно пряко слънце. Светло място с движение на въздуха помага на корените да изсъхват след поливане. Средни до топли температури са подходящи за отглеждане в домашни условия; лека разлика между дневната и нощната температура е полезна. Високата влажност е благоприятна, но трябва да се съчетава с добра вентилация. Застоялият въздух и водата, която не изсъхва по корените, водят до проблеми.

Не се отглежда в стандартна саксия. Правилният начин е да се прикрепи към плочка от кора или към дърво с по-гладка текстура. Видът реагира трудно на преместване и отделяне от опората; след като бъде добре закрепен, трябва да остане на мястото си. Пресаждане или преместване се извършва само ако е абсолютно необходимо, за предпочитане когато се появят нови корени, които могат отново да се захванат за опората.

Поливайте често през периода на растеж, така че корените да се навлажнят добре, а след това да изсъхнат на повърхността между поливанията. Не оставяйте корените да престояват дни наред напълно сухи, но и не ги поддържайте постоянно мокри и без достъп на въздух. През зимата, ако светлината намалее, можете леко да увеличите интервала между поливанията, без да осигурявате строг покой. При активен растеж наторявайте с много разреден разтвор след поливане, с тор за орхидеи.

Ако растението спре да се развива, проверете светлината, вентилацията и дали корените изсъхват правилно след поливане. Меки, потъмнели корени или корени с кисела миризма показват прекомерна влага и липса на въздух. Сезонните листа, които окапват преди цъфтежа, сами по себе си не са признак на заболяване при този вид.