Vanda (Neofinetia) falcata - инструкции за грижа

Vanda (Neofinetia) falcata

Въпреки че дългогодишната култура на орхидеите обикновено ни свиква с хибриди с комплексен произход, често мултигенерични, при вида Neofinetia falcata имаме, парадоксално, ботанически вид, който се култивира от около 400 години.

Първото документирано отглеждане на този вид принадлежи на ерата Канбун (1661 - 1673) в средновековна Япония, но навикът за отглеждане на тези миниатюрни ванди придобива значителна популярност през периода Едо, когато се забелязва и значително разнообразие на наличните разновидности.

Vanda (Neofinetia) falcata 

Притежаването и отглеждането на орхидеи Neofinetia falcata беше предимно атрибут на даймьо (японски благородници) и заможни самураи, поради което видът става известен в Япония и като Fuukiran (fuuki = ранг, богатство, социален статус), а по-късно и в останалата част от света като „орхидеята на самураите“. Културата на този вид става толкова вкоренена в японското общество и толкова свързана с висок социален статус, че представянето на ценен и изключителен екземпляр можеше да бъде причина за предоставяне на земи и имоти на съответното лице. Освен че притежанието на такива растения беше разрешено само на управляващия клас, сложният етикет, който доминираше в средновековното японско общество, доведе до създаването на набор от правила за поведение, включително за събитията, на които се разглеждаха изложените екземпляри. Например, по време на разглеждането на орхидеите, принадлежащи на шогуна, посетителите бяха задължени да покриват устата си с хартия, а растенията бяха защитени с паравани, за да се предотврати заразяване дори чрез дишането на присъстващите. До днес са известни над 2200 разновидности на Neofinetia falcata, с различни размери, от 2 см до 17,5 см височина.

Specia prezintă o distribuție asociată nord – estului Asiatic, cu un areal natural ce acoperă China, Korea și Japonia. Inițial a fost încadrată în genul Neofinetia, însă în prezent, în urma unor revizii sistematice, a fost integrată genului Vanda.

Статусът на защита за този вид е VU (уязвим) в Червения списък на IUCN.

Neofinetia falcata първоначално е била открита от Тунберг в южна Япония, растяща по хълмовете близо до пристанището Нагасаки, на остров Кюшу, като присъствието ѝ по-късно е потвърдено и на други японски острови (Хоншу и Шикоку).

Валидните синоними за Neofinetia falcata са Aerides thunbergii, Angorchis falcata, Angraecopsis falcata, Angraecum falcatum, Finetia falcata, Holcoglossum falcatum, Limodorum falcatum, Nipponorchis falcata, Oeceoclades falcata, Oeceoclades lindleyi, Orchis falcata, Orchis fuciflora, Vanda falcata, Vanda pygmaea.

Specia a fost descrisa prima data de catre H.H. Hu in 1925, reputat botanist chinez (Hu Hsien-Hsu, 24 Mai 1894 – 16 Iulie 1968) si un influent invatat traditionalist al vremurilor sale, cunoscut ca parintele taxonomiei botanice in China si initiator al cercetarilor moderne in botanica. Acesta studiaza initial in China, la Universitatea imperiala din Peking, insa ulterior revolutiei din 1911 calatoreste in Statele Unite ale Americii, unde absolva cursurile Universitatii Berkeley din California. Revine in Chida, unde devine membru si cadru didactic al Scolii Normale Superioare din Nanking, si ulterior al Universitatii Nationale de Sud – Est, ce isi schimba numele in Universitatea Nationala Centrala si Universitatea din Nanking. Calatoreste din nou in Statele unite ale Americii, in 1923, unde obtine titlul de doctor in stiinte la Universitatea Harvard. Dupa moartea sotiei sale in Nanking, demisioneaza din cadrul Departamentului de Biologie al Universitatii de Sud – Est si devine cercetator cu norma intreaga in cadrul Institutului de Biologie al Societatii Chineze de Stiinte. Este membru cofondator al institutului de Biologie Fan Memorial din Beijing in 1928 si a fondat Gradina Botanica Lushan in 1934, precum si Institutul de Agricultura si Silvicultura din Yunnan, ulterior redenumit Institutul de Botanica Kunming, din cadrul Academiei Chineze de Stiinte in 1938.

Въпреки че първоначално видът Neofinetia falcata е бил идентифициран на остров Кюшу, близо до пристанището Нагасаки, таксонът по-късно е открит и на островите Хоншу, Шикоку, Якushima, Танегашима, Окинава, както и в Китай и Корея.

Neofinetia falcata населява саксофилни станции, растейки върху камъни, но също често е епифит, на клоните на широколистни дървета, което осигурява на растенията силно излагане на светлина през зимата и ранната пролет. Поради специфичния растеж, под определен ъгъл спрямо оста на клоните, дъждовната вода не може да застоява върху листата или на мястото им на вмъкване в стъблото. Предпочита относително хладен климат, достигащ размери от 6 до 15 см.

Анатомично се отличава с къс, странично сплескан стебло с моноподиален растеж, покрит в основата с обвивки на двойни листа, кожести, месести, линейно – сърповидни, с дължина 5 – 10 см. Цъфтежът се осъществява на гроздови, аксиларни стъбла с дължина до 7 см, разхлабени, които могат да носят от 2 до 10 цветя на стъбло. Цъфтежът е постоянен, започвайки от ранното лято до есента, а цветята са ароматни през нощта. Цветята са обикновено чисто бели, с диаметър около 3 см, притежават заден шпорец, извит назад, с дължина до 3,7 см. Дорзалната и вътрешните венчелистчета са извити нагоре, докато външните венчелистчета се извиват надолу и навън. Късият трилистен лабелум се свързва сравнително ниско с дорзалния шпорец.

Необходимостта от интензивност на светлинното лъчение за Neofinetia falcata е в диапазона от 20000 – 30000 лукса.

Оптималната температура за растеж на „орхидеята на самураите“ е 26 – 31 градуса като среднодневни стойности и 19 – 23 градуса през нощта. През зимата диапазонът на среднодневните температури ще бъде минимум 12 – 13, а през нощта минимум 3 – 4 градуса.

Neofinetia falcata предпочита високи стойности на влажност, от 80 – 85% през лятото, които могат да спаднат до 60-75% през останалата част от годината.

Като среда за отглеждане за този вид, възможностите са многобройни. Може успешно да се отглежда монтиран върху коркови плочки, кора или върху специфични подложки, изработени от сфагнум мъх или корени на осмунда папрат. При монтиране върху плочки се препоръчва осигуряване на често и обилно поливане, особено през лятото, за да се осигури необходимата висока влажност. Като основно правило, поливането трябва да се извършва ежедневно през топлия сезон. Препоръчителният сезон за смяна на субстрата е късна зима или ранна пролет. Препоръчваният субстрат и същевременно традиционно използваният е пресен или изсушен сфагнум мъх, който ще обвие корените, а така оформеният пакет внимателно се поставя в саксия, като се внимава основата на растението да се издигне над ръба на саксията. Въпреки че съществува възможност за нараняване на тънките корени по време на пресаждане, не се препоръчва тяхното отстраняване, тъй като те притежават висока способност за регенерация, стига да останат живи и да не са засегнати от гъбички или бактерии.

Поливането трябва да следва естествения климатичен модел, когато влажният сезон с най-обилни дъждове настъпва от пролетта до есента. През този период се прилагат чести и обилни поливания, без да се допуска субстратът да изсъхне между две последователни поливания.

През периода на активен растеж растенията ще бъдат торени седмично с разреждане от 25 – 50% спрямо препоръчителната доза на производителя. Могат да се използват торове с по-ниско съдържание на азот и по-високо на фосфор през есента, за да се подобри качеството на цъфтежа за следващия сезон и да се стимулират новите растежи в началото на зимата.

Препоръчва се обилно изплакване на субстрата, за да се предотврати натрупването на минерални отлагания, причинени от излишък на неизползван тор, който може да се отложи по корените и да причини изгаряния.

Период на покой, осигурен през студения сезон, ще се отнася главно до намаляване на водния прием. За екземплярите, отглеждани при студени условия, намалението ще бъде значително, без обаче да се допуска пълно изсъхване на субстрата, като в тази връзка се препоръчва пръскане сутрин и случайно поливане на всеки 2 седмици. Препоръчва се поливане в слънчеви дни с интензивна светлина. По време на периода на покой се спира и прилагането на торове.

Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro cu o recenzie aici:

Google: Отзив в Google

Facebook: Отзив във Facebook