Stephanotis принадлежи към семейството Apocynaceae, е ендемично за Мадагаскар и се представя под формата на усукано лиано, което може да надхвърли дължина от 6 метра. Листата са лъскави, тъмнозелени, с вид, който придава голяма декоративна стойност дори когато растението не цъфти.
Формата variegata представлява наскоро появила се мутация, която засега е доста рядка. Когато е налична, може да бъде поръчана тук: Stephanotis floribunda variegata
Stephanotis floribunda 'Variegata'
Позиция: Силна частично филтрирана светлина - през топлия сезон се препоръчва да избягвате излагането на силно слънце, за да предотвратите изгаряния. Отглеждането при добра светлина благоприятства цъфтежа и хармоничното развитие на растението. Излагането на растение в малка саксия на пряка слънчева светлина трябва да се компенсира с по-често поливане, тъй като саксията се нагрява, а субстратът има склонност да изсъхва твърде бързо.
От съществено значение е през студения сезон растенията да бъдат защитени от източници на топлина (например радиатор) или източници на студ (например прозорец, който се отваря често, течение на студен въздух).
Температура. Stephanotis е тропическо растение и в Европа се отглежда изключително като стайно растение. През топлия сезон може да се отглежда на сенчест балкон. Въпреки че издържа навън до 4°C, при тази температура растението търпи значителни щети.
При условия на закрито оптималната температура за отглеждане е в диапазона 16-31°C. Когато температурата спадне под 16°C, растението влиза в покой и е възможно да загуби значително количество листа.
Високите температури се компенсират с помощта на влажността - ако околната температура е висока (над 26°C), можете да помогнете на растението чрез пръскане на листата.
През зимата поливките се разреждат - поливайте с малко количество вода само когато субстратът е напълно сух. Задържането на влага в субстрата, при условие че растението не расте (което означава, че не консумира хранителни вещества и вода), може да доведе до необратимо увреждане на растението.
Торенето започва през март, когато растението навлиза в активен растеж и се извършва на всеки 1-2 седмици, а през октомври се намалява или дори спира. Фактът, че растението расте бързо и е жизнено, показва необходимостта от тор с по-високо съдържание на азот. Може успешно да се използва качествен универсален тор за цветни растения.
Цъфтежът на екземплярите от Stephanotis обикновено се случва през топлия сезон, от април до октомври. Букетите от цветя се появяват изключително на новите издънки.
Цветовете на Стефанотис имат голяма декоративна стойност, поради което се използват по целия свят за цветни аранжировки, специфични за събития - гирлянди, кокарди, корсажи, композиции в букети и аранжировки и др.
Цветовете падат преждевременно, когато растението е изложено на големи температурни разлики, силни въздушни течения или е прекалено поливано, което е ясен сигнал за проблеми с околната среда или грижите.
Цъфтежът е възможен и през студения сезон, докато растението получава температури над 22°C и добра светлина. Липсата на светлина може да бъде компенсирана със специални лампи за растеж.
Плодът се появява, когато опрашителите имат достъп до растението. Поради тази причина, при отглеждане на закрито това е доста рядко явление, което може да се случи случайно. Цветовете обаче могат да бъдат опрашени ръчно с помощта на тънка четка.
Плод на Stephanotis floribunda
Плодовете на Стефанотис приличат на незрял манго, а вътре се намират семена. Растението се счита за лесно за размножаване от семена, а времето за узряване на плода за събиране на семената е около 6 месеца. Плодовете на Стефанотис не са годни за консумация.
Токсичност - Stephanotis не е токсичен и няма отрицателни ефекти върху хората и животните, като се счита за растение "Pet friendly".
Подрязването се извършва изключително когато растението е в покой и има за цел намаляване на размера или подмладяване. Частите, засегнати от болести и вредители, могат да бъдат премахнати през всеки сезон, като целта в този случай е контрол и ограничаване на болестите. След рязане растението генерира нови, продуктивни издънки при подходяща грижа.
Repotting - преместването на растението се прави, когато първоначалният съд стане тесен (root bound). Този феномен се забелязва лесно, особено когато корените излизат масово през отворите за оттичане на саксията. Новият съд трябва да е с диаметър приблизително 2 см по-голям - не използвайте прекалено големи саксии.
Преместването (пресаждането) на току-що закупените растения трябва да се извършва само след аклиматизацията на растението в новата среда (3-4 седмици) и само когато растението е в активен растеж.
Общото ръководство за пресаждане е достъпно тук: Пресаждане - Repotting. Кога и как се прави
Идеалният субстрат осигурява средно задържане на вода - може да бъде качествен универсален почвен микс (торфена смес), подобрен с аериращ и дренажен материал (перлит, вермикулит, пемза, глинени топчета, кора и др.).
Вредители. Сред възможните вредители са листните въшки, щитоносните въшки, вълнестите въшки, трипсите и акарите (червеният паяк е най-често срещаният и агресивен). Пълна гама инсектициди/акарициди може да бъде намерена тук: Третирания за растения
Съществуват и биологични или домашно приготвени лечения, но тяхната ефективност е спорна или не е научно доказана.
Редовната проверка на растенията ще направи чудеса - редовно преглеждайте листата и веднага прилагайте необходимото фитосанитарно третиране, ако се появят вредители. Колкото по-рано бъдат идентифицирани, толкова по-големи са шансовете да се отървете от тях без постоянни/значителни щети върху растенията. В ранните стадии те могат да бъдат премахнати чрез ръчно събиране или почистване на листата с водна струя - но това е временно решение, докато не се приложи подходящ фитосанитарен препарат.
Искаш ли да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook