Ботанически вид, описан от H. Witte през 1861 г., има следните валидни синоними: Phalaenopsis violacea f. coerulea, Phalaenopsis violacea f. alba, Phalaenopsis violacea subvar. alba, Phalaenopsis violacea var. alba, Polychilos violacea, Stauritis violacea, Stauropsis violacea. Ендемичен за островите Андаман, Никобар и северозападна Суматра, особено по теченията на водите, расте като епифит в ниски позиции по стволовете на дърветата, по клоните и лианите, висящи над водата, в повечето влажни тропически гори на ниска надморска височина (100 – 150 м).
Таксон с малък до среден размер, топлолюбив, с висящ растеж, с много къс стебло, на което се разполагат 3 – 4 елипсовидни листа с дължина до 25 см, тъпи, вълнообразни, които постепенно се стесняват към основата. Цветовете са много ароматни и се появяват през пролетта. Цъфтежът е последователен, като цветовете се появяват един след друг, отваряйки се по 2 – 3 наведнъж на висящи, здрави, фрактилни стъбла с дължина около 10 – 12,5 см, с плосък, зигзагообразен ракис. Цветовете са малки, с диаметър 3,5-5 см, ароматни и обикновено виолетови. Някои разновидности могат да имат зелени оттенъци по краищата на тъпалите.
Препоръчваната светлина за успешно отглеждане на вида Phalaenopsis violacea е в интервала 16000 – 19000 лукса, което показва предпочитание към слаба до умерена светлина. Препоръчителният фотопериод е 12 часа/ден през топлия сезон.
Идеалната температура през лятото ще бъде 25 – 29 през деня и 19 – 20 през нощта, докато през зимата тя ще спадне до 20 – 22 през деня и 15 – 16 през нощта, като тези стойности показват предпочитание на вида към по-ниски температури в сравнение с останалите видове Phalaenopsis.
Необходимата влажност за успешен растеж на вида Phalaenopsis violacea е 60%, ако се отглежда в саксии, и 75%, ако се избере отглеждане тип bare root (като при видовете Vanda) или монтиране върху коркова плочка.
Друг метод на отглеждане, приложим за този вид, е поставянето в прозрачни стъклени/пластмасови съдове, за да се улесни наблюдението на корените и субстрата. Като среда за отглеждане може да се избере борова кора с диаметър 2 – 4 см или сфагнум. При монтиране върху дървени плочки е необходимо да се постави слой сфагнум между плочката и корените на растението.
Препоръчва се поливане на растенията веднага щом се забележи изсъхване, дори и непълно, на субстрата, като се следи внимателно цветът на корените. Когато той започне да става по-скоро сребрист, отколкото зелен, това е знак, че растенията трябва да бъдат поляти. За екземплярите, отглеждани без субстрат, може да се наложи дори ежедневно поливане през топлия сезон, като се внимава особено да се отстрани излишната вода, натрупана в аксиларната зона на листата и в централната част на стъблото, тъй като това може да предизвика гъбични заболявания. През топлия период растенията ще се възползват от допълнително пръскане с вода, като тези третирания се прилагат следобед, за да се позволи изсъхване на растенията преди настъпване на вечерта.
Торенето се извършва на всеки трети поливане, като се използва 50% от дозите, посочени на опаковката. Те се прилагат след поливането, за да се улесни усвояването на хранителните вещества и да се предотвратят химични изгаряния на корените.
За този вид не е необходим период на покой, Phalaenopsis violacea може да цъфти по всяко време на годината, особено в периода между май и октомври. Не се препоръчва рязането на стъблата след приключване на цъфтежа, тъй като те ще имат тенденция да продължат растежа си и да цъфтят отново през няколко последователни сезона.
Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook