Maxillaria tenuifolia, ботанически вид, който намира място във всяка колекция от орхидеи, е открит близо до Веракрус, Мексико, от Карл Теодор Хартвег и описан от Джон Линдли (5 февруари 1799 - 1 ноември 1865, английски ботаник, градинар и орхидолог) през 1837 г.
Младите растения остават компактни, но същевременно могат да бъдат отглеждани като впечатляващи екземпляри за относително кратки периоди от време. Поради листната си маса, наподобяваща тревни стъбла, Maxillaria tenuifolia е привлекателен домашен вид дори извън периода на цъфтеж. Неговото народно име „Кокосова орхидея“ се отнася до силния аромат на цветята, който напомня аромата на кокосови орехи.
Поради значителното си географско разпространение, Maxillaria tenuifolia лесно се адаптира към широк спектър от условия на околната среда. От таксономична гледна точка родът е претърпял значителни промени спрямо това, как е бил познат дълго време. Нов класификационен систем е предложен от д-р Марк Уитън и Марио Бланко в броя от февруари 2011 на списание ORCHIDS Magazine (Revista Orhideelor), бюлетина на Американското орхидологично общество, с цел изясняване на отношенията в този толкова обширен и разнообразен род. Така името на рода на вида е променено на Maxillariella, като името на вида остава непроменено. Приетите синоними са Maxillaria gracilifolia Kraenzel 1927; Maxillariella tenuifolia (Lindl.) M.A. Blanco & Carnevali 2007. Растения с единични листа, епифитни или понякога наземни, с възходящ растеж, достигащи до 60 см височина, се срещат по дървета в зони с открити или гъсти гори на височини до 1500 м. Те имат ризом, напълно покрит с не-листни наслагващи се бракти, с псевдобулби от продълговато-елипсовидни до продълговато-овални, странично сплеснати, с дължина 2-6 см и ширина 1-2 см, с един апикален лист, линеен, заострен.
Цветоносите с дължина 5 см, покрити с базални бракти, излизат от зрелите псевдобулби и носят единични цветя, които се издигат до около половината от дължината на листа. Цъфтежът настъпва през пролетта и лятото, а след това растенията изискват период на вегетативен покой през зимните месеци, през които поливането се намалява драстично. Деликатните, единични, ароматни цветя с размер 3,9 - 4 см, червени на цвят, но носещи жълти или кафяви петна, които образуват модел, напомнящ леопардова кожа, могат леко да варират в оцветяването си, но обикновено венчелистчетата имат мраморен тъмен и светъл червен или тъмно жълт цвят.
Лабелумът (устната) е вдлъбнат и тъмно червено-кафяв от основата до почти средата на дължината си, докато върховата част е тъмно жълта с пигментация, съставена от пурпурночервени или червеникаво-кафяви петна.
Maxillaria tenuifolia е основно разпространена в ниските райони на Мексико, Гватемала, Белиз, Ел Салвадор, Никарагуа и Коста Рика, на височини до 1500 м, в тропически гори с широколистни или частично широколистни дървета, а понякога и в дерета в топлите дъбови гори.
Отглеждана при температури над 10 ºC, както през деня, така и през нощта, принадлежи към средно-топлия температурен диапазон. Като общо правило обаче, това е топлолюбив вид, предпочитащ средна температура през летните дни около 28 - 29 °C и 19 °C през топлите нощи. През студения сезон препоръчителната дневна температура е 23 - 24 °C, с минимални стойности от 13 - 15 °C през нощта.
Maxillaria tenuifolia изисква интензитет на светлината от 15000 - 20000 лукса, но предпочита филтрирана или разсеяна светлина, съчетана с въздушни течения. По отношение на интензитета на светлината Maxillaria tenuifolia изисква същите условия като видовете от родовете Cattleya и Phalaenopsis.
Влажността на въздуха не трябва да пада под 50%, а средната ѝ стойност трябва да бъде около 80% през цялата година, като използването на овлажнители или тавички с чакъл и вода е изключително полезно в това отношение. В естествената си среда видът получава изобилно количество вода през дъждовния сезон, но месец декември отбелязва началото на сухия сезон, който продължава до май. През този период, при отглеждане в апартамент, е необходимо да се намали поливането, за да се позволи на средата за отглеждане да изсъхне преди да се добави ново количество вода. Някои автори обаче препоръчват прилагането на режим на намалено поливане между ноември и март.
Като общо правило, трябва да се следи псевдобулбите на растенията да не се смаляват видимо и бързо. Поливането може да се извършва на интервали от 2-3 седмици. Основно правило за лесно и успешно отглеждане на вида Maxillaria tenuifolia е осигуряването на подходяща влажност и ефективна вентилация.
Културният субстрат, препоръчван за Maxillaria tenuifolia, е подобен на използвания за видовете от родовете Cattleya и Phalaenopsis, съставен от кора с средна до голяма гранулация, сухи папрати и други подобни материали, като се осигурява обилно овлажняване по време на растежа. Идеално може да се монтира върху парчета кора или да се отглежда в дървени или пластмасови кошници.
Необходимо е добавяне на въгленов подобрител в културния субстрат, за да се предотврати неговото подкиселяване и да се увеличи пропускливостта му за въздух. По време на активния растеж ще се прилагат седмични торове за орхидеи, с разреждане от 25% - 50% от препоръчителната доза. В началото на годината, когато започва периодът на интензивен растеж, могат да се използват торове с високо съдържание на азот, а към края на лятото и началото на есента се предпочита тор с високо съдържание на фосфор, за стимулиране на цъфтежа.
Период на покой през зимата ще се изразява в ограничаване на поливките, без обаче да се допуска прекомерно изсъхване на горния слой на субстрата. Паралелно с това ще се ограничи или спре торенето, което ще бъде възобновено с подновяването на поливките.
Oferta completa de Maxillaria de la Secret Garden este disponibila aici (link).
Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro cu o recenzie aici:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook