Akebia quinata - Vita de ciocolata

Akebia quinata, популярно известна като „шоколадова лоза“, е силно катерливо растение, произхождащо от Япония, Китай и Корея, често използвано като декоративно растение или заради ядливите си плодове, особено в Съединените щати и Европа. В естествената си среда се среща по хълмове, в живи плетове, по дървета, по краищата на гори, по потоци и на планински склонове. Това е универсален вид, ценен заради декоративната си листна маса, ароматните цветове и сладките плодове, но може да стане инвазивен в някои райони, изискващ внимание при управление.

Характеристики и външен вид

• Листа: Има палмовидни съставни листа с пет елипсовидни или обратно яйцевидни листчета, тъмнозелени, с нарязани или назъбени върхове. Листната маса е полупостоянна в по-мек климат и опада в райони с студени зими.
• Стъбла: Стъблата са дървесни, тънки, сивокафяви, с лентикули и се увиват около опорите, за да растат.
• Цъфтеж: Цветовете са малки, камбанковидни, групирани в висящи гроздове и имат сладък аромат, подобен на шоколад. Цветът им варира от розово-лилав до синьо-лилав, с три или четири чашелистчета.
• Плодове: Плодовете са цилиндрични украшения, дълги около 10 см, съдържащи семена, обгърнати от бяла, желатинова и сладка пулпа, с вкус, сравняван с кактусови плодове, консумирани като сезонен деликатес, особено в Япония.

Растеж и адаптивност

• Размер: Лианите могат да достигнат височина до 10-12 метра при подходяща опора, като пергола, шпалир или дърво, но растението може да се поддържа по-малко чрез подрязване.
• Скорост на растеж: Това е бързорастящо, силно растение, способно да покрие големи площи за кратко време.
• Условия на средата: Предпочита плодородни, добре дренирани почви и слънчеви или полусенчести места. Толерира суша, влажни места, пасища, ерозия и гъста сянка, като е много адаптивна. Полупостоянна е в топъл климат и може да стане листопадна в райони с тежки зими.

Използване в градината

• Идеална е за покриване на перголи, огради, стени или като почвено покритие, благодарение на способността си да се увива около опори.
• Ароматните цветове и ядливите плодове я правят интересен избор за градини с двойна функция – декоративна и хранителна.
• Често се използва за покриване на арки, шпалири, стени, огради или брегове, където цветята могат да се наблюдават отдолу.

Грижи и поддръжка

• Почва и поливане: Най-добре се отглежда в песъчливи, добре дренирани почви с редовна влажност, на пълно слънце или полусянка. Изисква умерено поливане, но понася суша след установяване.
• Подрязване: Подрязва се след цъфтеж, в края на пролетта, за контрол на размера и стимулиране на цъфтежа. Може да се подреже до основата за подмладяване, ако е необходимо.
• Опрашване: Частично самоплодна; за оптимално плододаване се препоръчва засаждане на няколко екземпляра, предпочитано с различна генетика.
• Поддръжка: Изисква структура за поддръжка (напр. шпалир, пергола) за вертикален растеж, освен ако не се използва като почвено покритие.

Устойчивост и климат

• Устойчива е на температури до -20°C (зони USDA 5-9), но листната маса може да бъде засегната при много сурови зими. В по-топлите климатични условия остава полупостоянна, а в по-студените става листопадна.
• Податлива е на брашнеста мана в влажни години, препоръчват се третирания с натурални фунгициди за предотвратяване на разпространението.

Бележка за инвазивност

• В някои региони, като Съединените щати (напр. Северна Каролина), Akebia quinata се счита за инвазивен вид, образуващ гъст килим, който може да задуши други растения и да създаде дълбока сянка за покритата растителност. Важно е да се управлява внимателно чрез редовно подрязване и контрол на разпространението, особено в райони, където може да стане проблематична.

Произход и други детайли

• Произхожда от Япония, Китай и Корея, където расте естествено по хълмове, в живи плетове, по дървета, по краищата на гори, по потоци и на планински склонове.
• Има няколко форми и вариации, включително форми с бели и бледо розови цветове, като Akebia quinata f. albiflora.
• Използва се и за други цели, като консумация на младите листа, приготвени като спанак, кисели или ферментирали, а зрелите листа и стъбла могат да се използват като заместител на чай.