Изключително привлекателни растения с особен аромат на листата и специфичен външен вид, които могат успешно да се отглеждат както в апартамент през цялата година, така и в градини или на тераси от март – април до октомври, ароматните мушката са може би най-известни с разнообразието с лимонов аромат, с репелентни качества срещу насекоми, особено комари.
Повечето от съществуващите в градинарската култура сортове са хибриди, които имат за един от родителските видове Pelargonium graveolens, южноафрикански вид с естествен ареал в провинция Кейп и северните провинции на Южна Африка, Зимбабве и Мозамбик. Заедно с този вид, други таксони, използвани при създаването на тези хибриди, са Pelargonium crispum, P. tomentosum, P. capitatum и P. radens.
Пълното предложение от мушката на Secret Garden е налично тук (link).
Отглеждането на ароматни мушката започва в Европа през 18-ти век, когато първите растения пристигат в Англия, където започва създаването на хибриди, първоначално отглеждани заради цветовете. С течение на времето обаче интересът на градинарите се насочва към аромата на листата, което става много по-важно от цветовата гама и анатомията на цветето. Така ароматните мушката стават много ценени, като им се предоставят най-добрите места в замъци и имения, откъдето разпръскват аромата си, покривайки неприятните миризми в домовете и по този начин представляват първия вид освежители за въздух, поради което присъствието им в домовете на благородниците бързо се превръща в необходимост. С напредъка и развитието на културата им, ароматните мушката стават достъпни и за по-ниските социални класи, превръщайки се в едни от най-обичаните стайни растения.
От гледна точка на отглеждането и грижата, ароматните мушката са може би сред най-лесните стайни растения, които могат успешно да увенчаят дори първите хоби усилия на начинаещия градинар.
Издържат изключително добре на суша, обикновено изискват поливане веднъж седмично, като се извършва чрез потапяне на саксията, позволявайки излишната вода да се отцеди. Следващото поливане се препоръчва да се извърши едва когато субстратът е значително изсъхнал. През зимата поливанията ще бъдат значително намалени, като водата се дава само колкото да се поддържа субстратът влажен.
Ароматните мушката обичат силната светлина, включително през зимата, когато се отглеждат на закрито. Ако са засадени в градината, няколко часа пряка слънчева светлина са достатъчни за оптимален растеж, тъй като растенията не харесват прекомерното излагане на светлинна радиация през целия ден. При поставяне в градината трябва да се избягват места, които се загряват прекомерно, а референтният температурен диапазон за растежа им е 16 – 25 ℃.
За торене ще се използват балансирани формули с месечно приложение, но концентрацията на тора ще бъде намалена до 50% от препоръчителната доза на производителя.
Впечатляващо за сортовете Pelargonium parfumate е огромното разнообразие във формата и цветовете на листата, което често улеснява идентифицирането на сортовете дори при липса на цветове. Ако оценим, че това разнообразие от форми и цветове се отразява и на нивото на силните аромати, които варират от цитрусови (лимон, портокал), роза, канела, ябълка, мента или дори по-рядко срещани аромати като шоколад или кола, тогава е лесно да се разбере защо всеки любител на стайни растения трябва да притежава поне няколко екземпляра в колекцията си. Освен естетическата стойност и изключителния аромат, ароматните мушката се отличават и с практични, медицински или козметични свойства, дължащи се на летливите масла, съдържащи се в власинките на листата. Докосването или дори директното нанасяне върху кожата чрез триене на листата ще доведе до освобождаване на маслата на кожата, пренасяйки с аромата и успокояващите и репелентни свойства срещу насекоми. Тъй като листата на тези растения се използват и за ароматизиране на напитки, сладкиши, торти, конфитюри и сладка, те често придават на тези продукти своите антибактериални и противовъзпалителни свойства. Листата на ароматните мушката често се използват за успокояване на кашлицата.
Името на рода (Pelargonium), което означава щъркел в сако (pelargos), се отнася до формата на плода, която древните са сравнявали с човката на щъркел. Видовото име, graveolens, се отнася до силния аромат на листата.
Познатите до момента ароматни хибриди са следните:
- P. "Graveolens" (или Pelargonium graveolens hort.) - сорт с аромат на рози, вероятно хибрид между P. graveolens и P. radens или P. capitatum. Този култивар често е неправилно идентифициран като ботаническия вид Pelargonium graveolens. Основната разлика между вида и този култивар е степента на разделяне на листните лобове. Ботаническият вид има 5 листни лоба, а култиварът притежава 10.
- P. "Citrosum" – култивар на ароматни мушката с цитрусов, лимонов аромат, подобен на P. "Graveolens", с добре познати репелентни свойства срещу насекоми и особено ценен за отблъскване на комари. Въпреки че циркулират слухове, че това растение е генетично модифицирано чрез вмъкване на гени от вида Cymbopogon citratus (цитронела), този аспект е много малко вероятен и по-скоро представлява „градски мит“.
- P. "Cinnamon Rose" – разновидност на P. graveolens с аромат на канела.
- P. "Dr Westerlund" – хибрид на P. graveolens с аромат на лимон и роза, много подобен на P. "Graveolens".
- P. "Graveolens Bontrosai" – генетично модифициран хибрид на P. graveolens, с малки и навити назад листа, с често цъфтене, при който цветята не се отварят напълно. В САЩ е известен като P. "Colocho".
- P. "Grey Lady Plymouth" – хибрид с аромат на лимон и роза, подобен на P. "Lady Plymouth", но с сиво-зелени листа, които създават впечатляващ контраст в леха или в саксия, отглеждани с няколко сорта ароматни мушката.
- P. "Lady Plymouth" – доминиращ аромат на мента и леко розов, таксонът показва силни прилики с P. graveolens, отличава се с популярност благодарение на ментовия си аромат, като е хибрид на P. radens.
- P. 'Lara Starshine' – култивар на P. graveolens, с аромат на лимон и роза, подобен на P. 'Graveolens', но с много по-интензивен цитрусов аромат и с цветя в розово-червеникави нюанси, отгледан от австралийския градинар Клиф Блекман.
- P. 'Lucaeflora' – силният аромат на роза, който при този хибрид от P. graveolens не е придружен от цитрусов аромат, както и по-скоро приличащ на ботаническия вид, отколкото на другите хибридни сортове, прави този таксон предпочитан сред колекционерите.
- P. × melissinum – пеларгониум с аромат на Melissa officinalis (лимонена маточина), хибрид между P. crispum и P. graveolens.
- P. 'Mint Rose' – ароматът съчетава нотки на роза и мента при този хибрид от P. graveolens, който е много подобен на P. 'Lady Plymouth', но без известната вариегатност и без лимоновия аромат на последния.
- P. 'Secret Love' – необичаен аромат на евкалипт, това е основният аргумент при избора на този хибрид от P. graveolens, който има бледо розови цветя.
- P. 'Van Leeni' – хибрид с аромат на лимон и роза от P. graveolens, подобен на P. 'Graveolens' и P. 'Dr Westerland'.
Искаш ли да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro cu o recenzie aici:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook