Ботанически вид, описан от H. Witte през 1861 г., има следните валидни синоними: Phalaenopsis violacea f. coerulea, Phalaenopsis violacea f. alba, Phalaenopsis violacea subvar. alba, Phalaenopsis violacea var. alba, Polychilos violacea, Stauritis violacea, Stauropsis violacea. Ендемичен за островите Андаман, Никобар и северозападна Суматра, особено по теченията на водите, расте като епифит в ниски позиции по стволовете на дърветата, по клоните и лианите, висящи над водата, в повечето влажни тропически гори на ниска надморска височина (100 – 150 м).
Таксон с малък до среден размер, топлолюбив, с висящ растеж, с много къс стебло, на което се разполагат 3 – 4 елипсовидни листа с дължина до 25 см, тъпи, вълнообразни, които постепенно се стесняват към основата. Цветовете са много ароматни и се появяват през пролетта. Цъфтежът е последователен, като цветовете се появяват един след друг, отваряйки се по 2 – 3 наведнъж на висящи, здрави, фрактилни стъбла с дължина около 10 – 12,5 см, с плосък, зигзагообразен ракис. Цветовете са малки, с диаметър 3,5-5 см, ароматни и обикновено виолетови. Някои разновидности могат да имат зелени оттенъци по краищата на тъпите листенца.
Препоръчителната светлина за успешно отглеждане на вида Phalaenopsis violacea е в диапазона 16000 – 19000 лукса, което показва предпочитание към слаба до умерена светлина. Препоръчителният фотопериод е 12 часа на ден през топлия сезон.
Идеалната температура през лятото е 25 – 29 градуса през деня и 19 – 20 през нощта, докато през зимата тя спада до 20 – 22 през деня и 15 – 16 през нощта, като тези стойности показват предпочитание на вида към по-ниски температури в сравнение с останалите видове Phalaenopsis.
Необходимата влажност за успешен растеж на вида Phalaenopsis violacea е 60%, ако се избере отглеждане в саксии, и 75%, ако се предпочита отглеждане тип bare root (като при видовете Vanda) или монтиране върху плочки от кора.
Друг метод на отглеждане, приложим за този вид, е поставянето в прозрачни стъклени/пластмасови съдове, за да се улесни наблюдението на корените и субстрата. Като среда за отглеждане може да се избере кора от иглолистни дървета с диаметър 2 – 4 см или сфагнум. При монтиране върху дървени плочки е необходимо да се постави слой сфагнум между плочката и корените на растението.
Препоръчва се поливането на растенията веднага щом се забележи изсъхване, дори и непълно, на субстрата, като се следи внимателно цветът на корените. Когато те започнат да стават по-скоро сребристи, отколкото зелени, това е знак, че растенията трябва да бъдат поляти. За екземплярите, отглеждани без субстрат, може да се прибегне дори до ежедневно поливане през топлия сезон, като се внимава особено да се отстрани излишната вода, натрупана в аксиларната зона на листата и в централната част на стъблото, тъй като това може да предизвика появата на гъбични заболявания. През топлия период растенията ще се възползват от допълнително пръскане с вода, като тези третирания се прилагат следобед, за да се позволи изсъхването на растенията преди настъпването на вечерта.
Торенето се извършва на всеки трети поливане, като се използва 50% от дозите, посочени на опаковката. Те се прилагат след поливането, за да се улесни усвояването на хранителните вещества и да се предотвратят химични изгаряния на корените.
За този вид не е необходим период на покой, Phalaenopsis violacea може да цъфти по всяко време на годината, особено в периода между май и октомври. Не се препоръчва рязането на стъблата след приключване на цъфтежа, тъй като те ще имат склонност да продължат растежа си и да цъфтят отново през няколко последователни сезона.
Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook