Ботанически вид, известен също като Osmoglossum pulchellum, Odontoglossum pulchellum, Odontoglossum pulchellum var. dormanianum, Osmoglossum pulchellum f. dormanianum, описан от Робърт Луис Дреслер и Норис Хаган Уилямс през 2003 г., от родния ареал в Мексико, Гватемала и Ел Салвадор. В Мексико ареалът на вида достига до щата Чиапас, където се развива изключително като епифит в дъбови и борови гори на височини от 1400 – 2100 м, но понякога и в по-влажни гори.
Средно големи растения, обичащи хладен климат, достигащи височина до 46 см, с групирани псевдобулби, яйцевидни до яйцевидно-елипсовидни, сплеснати, с дължина около 10 см, покрити в основата с няколко мембранозни, преплетени, двуредни обвивки, носещи листа в апикална позиция. В горния край на тези псевдобулби се намират 2-3 твърди, изправени, линейно-лигуловидни, остри листа с дължина около 36 см.
Cuitlauzina pulchella цъфти от есента до зимата, на изправени до висящи стъбла с дължина 20 – 50 см, гроздовидни, снабдени с 3 – 4 триъгълни прицветници, които носят 4 – 10 ароматни, не-обърнати, трайни цветя за дълъг период от време. Общият бял фон на цветята често е нюансиран с розови петна към краищата. Диаметърът им е около 3 – 4 см, а лабелумът се развива по възходяща траектория, с дължина около 2 см и ширина 1,2 см при пълно отваряне. Месестата калозност на лабелума е добре развита, жълта на цвят, с тъмночервени петна.
Изискванията за интензитет на светлината при този вид са в диапазона 15000 – 25000 лукса.
Оптималната температура за растеж ще бъде 22 ℃ през летните дни и 14 ℃ през нощта, осигурявайки разлика от 8 – 9 ℃. За студения сезон дневните температури ще бъдат в интервала 19 – 22 ℃, а нощните 9 – 10 ℃, с амплитуда от 10 – 11 ℃.
Не са необходими вариации на относителната влажност за успешно отглеждане на вида Cuitlauziana pulchella, стойност около 75% е достатъчна през цялата година за осигуряване на успешното отглеждане на този наскоро открит вид с ароматни и трайни цветя, но се препоръчва в края на зимата и началото на пролетта стойността на наситеността на въздушната влажност да спадне до около 65 %.
Cuitlauzina pulchella обикновено се отглежда в саксии, предпочитаната среда за култура е представена от добре аерирани, слабо уплътнени, с фина гранулация субстрати, като смес от компост от кокосови влакна, перлит, кора с малък размер, евентуално керамични топчета или други субстрати, които могат да осигурят бърз и ефективен дренаж.
През лятото и в началото на есента, в естествения ареал валежите са обилни, но следват период от 6 месеца суша, който продължава от края на есента до началото на пролетта. През периода на растеж се препоръчва обилно поливане, позволявайки само повърхностно изсъхване на субстрата между поливанията. Когато новите издънки достигнат максимално развитие през есента, поливането ще бъде постепенно намалено.
Торенето ще се извършва през периода на активен растеж, с честота веднъж седмично, при концентрация от 25 – 50 % от препоръчителната доза.
През периода на покой, който ще се осигури през зимата, ще се позволява изсъхване на субстрата между поливанията, но не за дълго, с изключение на период от около един месец в края на пролетта, когато поливанията ще бъдат с най-ниска честота. Торенето ще бъде изключено до наблюдаване на развитието на нови издънки в началото на пролетта, когато ще се възобнови нормалната рутина за поливане и торене.
Искаш да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е безплатна, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook