Mediocalcar decoratum - Грижи и характеристики

Mediocalcar decoratum

Ботанически вид, произхождащ от Нова Гвинея, описан от Андре Шуитеман през 1989 г. (роден в Амстердам, 1960), холандски ботаник в Кралските ботанически градини в Кю, Лондон, където работи като главен изследовател в отдела за идентификация и таксономия на азиатските растителни видове, Mediocalcar decoratum има широко разпространение в родния си остров, както в Папуа Нова Гвинея, така и в Ириан Ява, където обитава епифитни местообитания на 900 – 2000 м, но е регистриран и на по-големи височини (2500 м).

Specie de dimensiuni reduse, formatoare de covoare dense vegetale si preferand regime climatice ce variaza de la cald la rece, prezinta pseudobulbi cilindrici spre aproape clavati, ce poarta 3 – 4 frunze liniare, aproape eliptice, subacute spre obtuse, scurt petiolate, inserate in regiunea apicala a pseudobulbilor, asemanator elicei unui elicopter. Inflorescenta apicala scurta apare in general toamna, iarna si primavara pe pseudobulbii noi, fiind reprezentata de flori solitare, in forma de clopot, ce persista un timp indelungat. Florile au aproximativ 7 mm lungime, si in ciuda faptului ca exista o singura floare pe fiecare pseudobulb, o planta bine dezvoltata va produce numeroase flori ce vor inflori concomitent. Florile marunte, asemanatoare cumva unor portocale miniaturale, prezinta varfurile petalelor, de culoare galbena, recurbate exterior.

Видът предпочита ниво на светлинната радиация между 15000 – 23000 лукса, като тя трябва да бъде филтрирана или разсеяна, като се избягва излагането на растенията на пряка слънчева светлина, която може да причини изгаряния на листата. Препоръчва се постепенно излагане на растенията на светлина, като ги премествате към все по-светли зони, докато се забележи появата на виолетов оттенък на листата, което е знак, че растенията получават необходимото количество светлина. Също така е необходимо да се осигури постоянен въздушен поток, за да се разсее топлинната радиация и излишната вода.

Mediocalcar decoratum е вид с умерени изисквания към топлината, препоръчваният температурен диапазон за отглеждането му е 23 – 26 °C през цялата година като дневна температура и 12 – 14 °C за нощните температури, с амплитуда от 10 – 12 °C.

Влажността ще бъде 70 – 75% през цялата година, като е необходимо намаляване до 65% за периода от края на зимата до средата на пролетта.

Препоръчителната среда за отглеждане ще се състои от съдове с ниска височина, осигуряващи добър дренаж, или върху дървесни корени или кори, стига да се осигури подходяща влажност с ежедневни поливания и пръскания, особено в горещите летни дни. Друга възможност за отглеждане е използването на ниски саксии или кошници, пълни с рохкав субстрат, който изсъхва бързо, състоящ се от смеси от кора с фина гранулация, кокосови влакна, чакъл, перлит, който има и предимството да охлажда и аерира средата, като същевременно задържа влагата. Добавянето на дървени въглища към средата за отглеждане допринася за аерацията, намалява окисляването и в смес с сфагнум мъх увеличава задържането на влага, което може да бъде критичен фактор, особено ако растенията се отглеждат в среди с прекомерна сухота. Препоръчва се смяна на средата веднага щом се забележи разпадане, или най-късно на две години, особено ако растенията растат извън предназначения съд. Пресаждането се извършва при появата на нов растеж, за да се увеличи успехът на адаптация към новата среда.

Поливането трябва да отчита валежите в района на произход на вида, където дъждовете са обилни през цялата година, с изключение на период от 2-3 месеца с по-сух режим през зимата. Растенията ще се поливат обилно през периода на растеж, като се осигурява добра аерация на средата, за да се предотврати загниване на корените, като интензивността на поливането ще намалява към края на есента и през зимата.

Торенето ще се извършва при концентрации от 25 – 50% от дозата, посочена на опаковката, през цялата година, с изключение на периода на покой, като може да се използва както балансиран тор, така и формули, богати на азот от пролетта до средата на лятото, и богати на фосфор от края на лятото и през есента.

Периодът на покой, свързан със студения сезон, ще се състои в леко намаляване на водния режим, като се избягва пълното изсъхване на субстрата. През този период ще се прекрати и торенето.

Искаш ли да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:

Google: Recenzie pe Google

Facebook: Отзив във Facebook