Назован от Линдли през 1843 г., родът Lycaste, съкратено Lyc. в градинарството, вероятно носи името на менада, спътница на бог Дионис от гръцката митология.. Включва около 30 вида, които имат общи характеристики – големи, яйцевидни псевдобулби, тънки, крехки, сгънати листа и цветя с големи размери, напомнящи формата на тези от рода Maxillaria, с който е свързан, но категорично по-големи от тях. Видовете от рода Lycaste са разпространени от Мексико до тропическата зона на Южна Америка.
Цветята имат три венчелистчета и три сепала, като венчелистчетата обикновено са оцветени в жълто, бяло или оранжево, а сепалите в жълто, оранжево, зелено или червеникаво кафяво. Както по венчелистчетата, така и по сепалите могат да присъстват по-плътни или по-редки оцветявания с червени, пурпурни или червеникаво кафяви петна. Лабелумът може да е подобен на другите две венчелистчета, както е при видовете Lycaste aromatica или Lycaste brevispatha, или да е оцветен различно, както при някои подвидове и вариетети на Lycaste macrophylla. Размерът на цветята обикновено е 5 – 10 см, като някои видове, като Lycaste schilleriiana, могат да достигнат размери от 16 – 18 см в диаметър. Някои видове имат ароматни цветя, напомнящи понякога на канела и карамфил.
Род Lycaste е разделен на 4 секции, от които една има две подсекции:
- Секция Deciduosae – с видове, чиито листа падат през периода на покой:
-Подсекция Xanthanthe – с цветя в жълто до оранжево
-Подсекция Paradeciduosae – с бели цветя, напоени с розово;
- Секция Longisepalae – с много дълги сепали;
- Секция Macrophyllae – запазва листата през периода на покой;
- Секция Fimbriatae – представя лабелум с ресни.
Хибридите на видовете Lycaste произвеждат забележителни цветя, понякога по няколко на цветонос, друг път поединични, но с множество цветоноси, които излизат от базалната зона на всеки зрял псевдобулб, обикновено през студения сезон и пролетните месеци, но са наблюдавани множество отклонения от това правило. Цветята, със средни и големи размери, са дълготрайни и ароматни.
Офертата за Lycaste от Secret Garden е налична тук (link).
Изискванията към осветеността са подобни на тези на видовете от рода Cattleya, от 20000 – 35000 лукса, предпочитайки леко засенчени места през летните месеци и по-изложени места през есента и зимата.
Идеалната температура за орхидеите Lycaste е между 10 – 15 ℃ през нощта и 20 – 25 ℃ през деня. През лятото температурите могат да бъдат по-високи. Въпреки това, установено е, че повечето видове и хибриди се адаптират много лесно към условията в апартамент.
Подходящата влажност за видовете от рода Lycaste е в диапазона 50 – 70%, което показва, че орхидеите от рода Lycaste са сред най-устойчивите на суша видове.
Трябва да се има предвид, че много екземпляри от рода Lycaste, често срещани в градинарската търговия, са хибриди от видове от секция Deciduosae, поради което е напълно нормално те да загубят листата си при влизане в период на покой. В периода на растеж, от март до ноември, видовете и хибридите от рода Lycaste предпочитат обилно и често поливане, като имат нужда от много вода за адекватен растеж, който да гарантира цъфтеж. Също така е нормално върховете на листата да покафенеят, особено преди да паднат. Поливането се спира и се извършва само от време на време, максимум веднъж месечно, през периода на покой, като се възобновява нормалната схема на поливане при забелязване на нови издънки. Ако се наблюдава силно обезводняване на булбите, се прилагат седмични пръскания.
За торенето на орхидеите от рода Lycaste се използва балансиран тор с формула NPK 30 – 30 – 30, а торенето се извършва при всяко поливане, ако растенията са засадени в кора, или на всяко 3-то или 4-то поливане, ако са засадени в торфен мъх. В края на есента, с приключването на ноември, торенето се спира и се дава само вода.
Цъфтежът обикновено се случва от края на зимата до ранна пролет, с големи цветове с диаметър 10 – 15 см, на цветни стъбла, които излизат от основата на най-големите псевдобулби.
Пресажданията се извършват след приключване на цъфтежа, като за целта се използва или борова кора с дребна до средна гранулация, или сфагнум мъх, или и двете, смесени с перлит. Екземплярите могат да се разделят, след като развият поне 6 псевдобулби. Старите псевдобулби също могат да произведат нови издънки, но понякога това може да отнеме по-дълго време, около една година.
Искаш ли да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook