Род Dracula принадлежи към племето Epidendreae, подплемето Pleurothalidinae, описан от Карлайл Огъст Луер през 1978 г., който нарича този род на латинската дума за дракон (draco), като препратка към странния вид на цветовете. Луер (23 август 1922 – 9 ноември 2019) беше американски ботаник, специализиран в семейството Orchidaceae, с особен интерес към Pleurothallidinae (род Pleurothallis) и видовете на сродните родове. Той беше старши куратор на Ботаническата градина в Мисури, публикувал множество статии и две книги по таксономия на орхидеите.
Сред популярните имена, приписвани на представителите на рода, са: вампирска орхидея, маймунска орхидея, драконова орхидея.
Видовете от рода Dracula се представят като растения с променливи размери, от няколко сантиметра височина до среден ръст, отличаващи се с впечатляващи цветове по форма и цвят. Преди систематичното класифициране от Луер, който включи видовете от рода Dracula в отделна група, те принадлежеха към рода Masdevallia, с които са свързани и приличат по много признаци. В момента са известни над 90 вида от този род, повечето с централноамериканско разпространение в влажните гори на Мексико, Перу, Колумбия и Еквадор.
Видовете от рода Dracula имат къси стъбла с пълзящи, изправени ризоми, на които се разполагат единични листа с крехка текстура, на които се откроява ясна централна жилка. Единичните цветове, също на дълги стъбла, висящи към изправени висящи, впечатляват с изключителната си колористика и силните контрасти, които подчертават странната анатомия на королата. Въпреки че цветовете са единични, цветните стъбла имат тенденция да произвеждат цветове последователно, понякога дори 5 – 6 за една и съща съцветие.
Най-отличителният аспект на цветната анатомия се изразява в присъствието на дълги, нишковидни придатъци в крайната част на трите сепала. В базалната зона късите венчелистчета имат гранулации, които наподобяват чифт очи, а масковият вид се допълва от присъствието на колоната, която изглежда като нос. Видовете Dracula имат много почитатели, като в момента съществува голям брой видове и хибриди в култура, като най-ценени са Dracula vampira, Dracula chimaera, Dracula bella, Dracula gorgona и Dracula simia. Световният списък на монокотиледоните в момента включва 124 приети таксона, сред които и 2 естествени хибрида.
От гледна точка на условията за растеж, видовете от рода Dracula предпочитат температури, които по-скоро принадлежат към хладния диапазон, които могат да достигнат до междинния, тъй като при високи температури растенията имат тенденция да изсъхват бързо. Като средна температура дневните стойности ще се движат в диапазона 18 – 25 градуса Целзий. Нощните стойности могат да спаднат до 12 – 14 градуса Целзий. Присъствието на по-високи температури може да бъде компенсирано чрез по-обилно поливане и чрез често пръскане. Видовете не понасят много добре големите температурни колебания, поради което е важно температурата на нивото на листата да остане възможно най-постоянна.
Стойностите на светлинната радиация се намират в зоната на умерена светлина, с 60% засенчване, защитени от директното действие на слънчевите лъчи, идеално с източно или южно изложение. Липсата на подходящи стойности на светлинната радиация може да забави процеса на цъфтеж, когато се препоръчва излагане на растенията на по-интензивна светлина. Появата на кафяви или жълти петна по листата може да показва наличие на слънчеви изгаряния, които в крайна сметка могат да доведат до загуба на растенията, ако не се предприеме поставяне на по-засенчени места. Като общо правило, стойностите на светлинната радиация за видовете от рода Dracula са подобни на тези за рода Phalaenopsis, а именно 10000 – 18000 лукса.
Никога не трябва да се допуска пълно изсъхване на субстрата при видовете от рода Dracula, тъй като растенията могат да загинат при липса на вода в рамките на няколко часа. Преовлажняването не представлява пречка, която да засегне видовете от рода Dracula, като е възможно да се полива всяка сутрин, за да се позволи на растенията да абсорбират и метаболизират водата през деня, като основното условие е наличието на светлина. Водата се прилага докато се наблюдава изтичането ѝ през долните отвори на саксията или чрез потапяне, докато не се забележат повече излизащи въздушни мехурчета.
Относителната влажност ще се поддържа висока, с стойности между 70% и 100%.
Торовете ще се прилагат разредени, при стойности от 25 – 50% от концентрацията, посочена на опаковката. Ще се извършват чести потапяния на саксиите със средата за отглеждане, за да се премахнат възможните натрупвания на соли, тъй като видовете от рода Dracula са изключително чувствителни към минералните натрупвания.
Култивирането ще се извършва в кошници или саксии с много големи отвори, или саксии с пръти, а като среда може успешно да се използва сфагнумов мъх, както самостоятелно, така и в смес с перлит и кокосови влакна. Алтернатива може да бъде засаждането върху плочки от кора, твърда дървесина или корк, увити в мрежа, с добавка на сфагнумов мъх, но този метод ще изисква много по-чести и обилни поливки, за да компенсира по-бързото изпарение на водата. Смяната на средата за отглеждане може да се извършва на всеки 2 години, рано през пролетта, за да се позволи на растенията да се стабилизират до началото на лятото.
Видовете Dracula не изискват вариации в условията на отглеждане или периоди на покой, схемата на култивиране може да бъде същата през цялата година.
Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook