Комплексен, епифитен, много виден хибрид, създаден чрез последователно добавяне на ботанически видове, Dendrobium Stardust има няколко цветови разновидности, от които най-често срещаните в специализираната търговия са Firebird и Chiyomi, а по-рядко срещаните, поне в Румъния, са разновидностите Rainbow Dance и White Swan..
Най-отличителните разлики между тези разновидности са в цветовете на цветовете, където Dendrobium Chiyomi ще има предимно жълт или бледожълт цвят, Dendrobium Firebird ще бъде с интензивно оранжев цвят, Dendrobium White Swan, както подсказва името, ще има плътен бял цвят с леки бледорозови оттенъци, разположени централно, а при Dendrobium Rainbow Dance ще преобладава виолетово-лилав цвят с бял лабелум и нюанси в градиент към бяло в основната зона на венчелистчетата и чашелистчетата.
В произхода на този хибрид, колкото и впечатляващ да е, принадлежащ към секция Dendrobium, толкова и често срещан в търговията и лесен за отглеждане, се откриват 5 ботанически вида с прогресивни относителни дялове, които разкриват процеса на постепенна хибридизация, при който е избрано включването на по един ботанически вид в родословното дърво заедно с хибрид. Изключение в това отношение прави само втората фаза на хибридизация, където авторите предпочитат кръстосването на два първични хибрида. Въпреки че този таксон често се споменава в специализираната търговия като разновидност или хибрид на благородния вид, процентът на видовете ясно показва доминацията на вида unicum, присъстващ с 50%, тъй като е включен във формулата при последното кръстосване. Следва го видът Dendrobium moniliforme с 25%, а след това видът Dendrobium nobile, който съставлява 12,5%, присъстващ в равни пропорции в двата първични хибрида, кръстосани във втората фаза на хибридизация, а именно ainsworthii (Den. heterocarpum (6,25%) X Den. nobile (6,25%)), съответно Wiganiae (Den. nobile (6,25%) X Den. signatum (6,25%)). Този хибрид е създаден през 1986 г. от Нобуюки Асай и неговия екип от Asai Daikeikan Co Ltd. в Айчи-Кен (Япония). Кръстосванията са започнали през 1986 г., но патентът за този хибрид е регистриран в Съединените щати едва през 2000 г.
Всъщност хронологията на събитията е много по-сложна и ще я представим накратко, само за да илюстрираме усилията и дългия период от време, които обикновено стоят зад пускането на нов хибрид. През 1980 г. е направено кръстосване на вида Dendrobium unicum с мултигенеричния хибрид Dendrobium Unkon, от което са получени растения, поставени във флакони от октомври същата година. Екземплярите са отглеждани до зрялост, когато са цъфнали, и новият епитет грекс Stardust е регистриран в RHS (Royal Horticultural Society), Международния орган за регистрация на орхидейни хибриди, през 1986 г. от Н. Асаи. От тази група растения е селектиран и вегетативно размножен хибридът Firebird, чрез изолиране на онези растения, които проявяват желаните характеристики по отношение на броя на цветовете, компактния растеж и бързия растеж. На тази партида са приложени техники за меристемна култура и след дълъг период на тестване, продължил до 1993 г., когато е забелязано запазване на характеристиките от репродуктивните продукти, партидата е тествана за имунитет срещу вирусите Dendrobium virus, Dendrobium Thabdo virus и вируса на петнистото увяхване на доматите, като е показала благоприятни резултати. Растенията са поддържани в оранжериите в Айчи – кен, където минималната температура не е падала под 13 градуса.
Цветовете, регистрирани за този хибрид, са относително приблизителни и зависят в голяма степен от приложените техники за отглеждане, като излагане на светлинна радиация и тип на торене, но без да предизвикват промени на нивото на генотипа. Аспектите, които категорично различават култивара Firebird от сродния култивар Chiyomi, непатентован, са наблюдавани последователно и се състоят в това, че при Firebird страничните венчелистчета са усукани в обратна посока спрямо венчелистчетата на култивара Chiyomi, а зоната с кариран червено – тъмно оранжев вид, присъстваща при Firebird, се различава значително от цветния модел при Chiyomi.
От гледна точка на темпа на растеж, екземплярите на дендробиум Firebird растат изключително бързо, като произвеждат растения годни за продажба през пролетта, като са необходими 12 – 14 месеца за производство на образци годни за цъфтеж от сегменти на стъбла. Типичната минимална височина на растенията на възраст за цъфтеж при Stardust е около 35 – 40 см. Типичният сезон на цъфтеж е в периода октомври – май, като пикът му е през март, но често се наблюдават цъфтежи и извън сезона. Цветовете остават на стъблата от 6 до 8 седмици. Цветовете са прости, моноични, като притежават както мъжки, така и женски полови органи в един и същи цвят.
Съцветието е със среден размер и винаги в изправено положение, включващо винаги две до три цветя, разположени на къси педицели. Формата на листата е главно удължена и елиптична до овална, с неравен тъп връх, ориентиран хоризонтално. Листата не остават на псевдобулбите повече от 2-3 години, липсата на листа върху луковицата може успешно да посочи минималната им възраст. Всеки псевдобулб притежава 7-10 листа с цяла периферия. Псевдобулбите, видени отпред, са линейни, дълги, сегментирани, растат сравнително събрани и са кръгли в сечение, като дебелината им рядко надвишава 1,5-2 см. Дължината на псевдобулбите е силно повлияна от наличието на светлинна радиация – колкото по-силна е тя, толкова по-къси са псевдобулбите.
Размножаването се осъществява лесно чрез кейки, които растението често и естествено произвежда, без необходимост от стимулиране. Те обикновено се развиват от долните брактеи на съцветията, а получените растения могат да бъдат отделени от майчиното растение след развитието на корените. За стимулиране на кореновия растеж се препоръчва повърхностно обвиване на мястото на свързване с влажна сфагнум мъх.
Идеалното осветление за този хибрид трябва да е обилно, но без пряк достъп на слънчевите лъчи, които могат да причинят изгаряния по листата и псевдобулбите. Ако светлината е достатъчно обилна, ще се наблюдава пожълтяване на листата в жълтозелен оттенък, което понякога неопитните любители могат да възприемат като заболяване.
Температурата на растеж може да варира, но хибридът принадлежи към по-скоро смесен режим, с препоръчителни температури: през лятото не трябва да се допуска излагане на температури над 32 градуса, а през зимата минималните стойности не трябва да падат под 5-18 градуса. За успешно отглеждане в апартамент се препоръчва температурна разлика между ден и нощ от около 4-6 градуса.
От гледна точка на влажността, този таксон не изисква високи стойности, които могат да варират от 40 до 60%. По-ниските стойности водят до забавяне на растежа, пожълтяване на листата и преждевременно опадане. Колкото по-висока е избраната температура за растеж, толкова повече трябва да се увеличи и атмосферната влажност, като се има предвид, че този термичен/воден растеж трябва да бъде съчетан с подходящо ниво на вентилация, за да се предотвратят гъбични заболявания.
Културният субстрат се препоръчва само при използване на тесни саксии, често окачени, като се предпочитат масивни керамични саксии, които осигуряват стабилност на растенията при прекомерно удължаване на псевдобулбите, което може да причини преобръщане на съда. Този хибрид няма специални предпочитания към типа субстрат и расте изненадващо добре в торфени или сфагнови мъхове, с минимална гранулация на кората или кокосови влакна.
Честите пресаждания не са необходими, те се препоръчват само ако се забележи прекомерно уплътняване на субстрата, драстична промяна на химическия състав (pH) или ако растенията надраснат значително саксиите. Препоръчителният период за пресаждане е през пролетта, когато новите издънки достигнат размер от 5 см и имат собствени корени.
Поливането трябва да бъде често и обилно през периода на растеж, но трябва да се осигури ефективен дренаж, за да се предотврати задържането на вода в субстрата и появата на мухъл и гниене на кореновата система. Необходимо е субстратът да изсъхва добре между поливанията.
Торенето се извършва на интервали от 2-3 седмици през периода на растеж, с концентрацията, посочена на опаковките. Препоръчва се също допълнително приложение на листен тор, с голямо разреждане, 10-25% от препоръчваната доза, прилаган чрез пръскане. Идеалният метод на торене е редуването на двете техники.
Този хибрид изисква добре дефиниран период на покой, за да стимулира повторното цъфтене. Той започва с узряването на младите псевдобулби, когато те завършват растежа си, като показват заоблена апикална зона с един разтворен лист в горната част. В този момент се препоръчва леко понижаване на нивото на влажност и температурата, както и спиране на торенето. Температурата не трябва да надвишава 16-18 градуса през деня и 10 градуса през нощта. Понякога е препоръчително да се спре и поливането или да се замени с леки пръскания, повтаряни месечно. С появата на новите цветни стъбла, периодът на покой приключва и се връщаме към обичайната грижа.
Искаш ли да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook