Сложен хибрид, епифит, мултиспецифичен, създаден чрез последователни добавки на ботанически видове, Dendrobium stardust има няколко цветови разновидности, от които най-често срещаните в специализираната търговия са Firebird и Chiyomi, а по-рядко срещаните, поне в Румъния, са разновидностите Rainbow Dance и White Swan.
Най-отличителните разлики между тези разновидности са в цветовете на цветовете, където Dendrobium Chiyomi ще има преобладаващ жълт или бледожълт цвят, Dendrobium Firebird ще бъде с интензивен оранжев цвят, Dendrobium White Swan, както подсказва името, ще има плътен бял цвят с леки бледорозови оттенъци, разположени централно, а при Dendrobium Rainbow Dance ще преобладава виолетово-лилавият цвят – с бял лабелум и нюанси в градиент към бяло в основната зона на венчелистчетата и чашелистчетата.
В произхода на този хибрид, толкова впечатляващ, принадлежащ към секция Dendrobium, толкова често срещан в търговията и лесен за отглеждане, се откриват 5 ботанически вида с прогресивни относителни тежести, които разкриват процеса на постепенно хибридизиране, при който е избрано включването на по един ботанически вид в родословното дърво заедно с хибрид. Изключение в това отношение прави само вторият етап на хибридизация, където авторите предпочитат кръстосване на два първични хибрида. Въпреки че този таксон често се споменава в специализираната търговия като разновидност или хибрид на вида nobile, процентът на видовете ясно показва доминацията на вида unicum, присъстващ с 50%, тъй като е включен във формулата при последното кръстосване. Следва го видът Dendrobium moniliforme с 25%, а след това видът Dendrobium nobile, който съставлява 12,5%, присъстващ в равни пропорции в двата първични хибрида, кръстосани във втория етап на хибридизацията, а именно ainsworthii (Den. heterocarpum (6,25%) X Den. nobile(6,25%)), съответно Wiganiae (Den. nobile (6,25%)X Den. signatum(6,25%)). Този хибрид е създаден през 1986 г. от Нобуюки Асаи и неговия екип от Asai Daikeikan Co Ltd. в Айчи – Кен (Япония). Кръстосванията са започнали през 1986 г., но патентът за този хибрид е регистриран в Съединените щати едва през 2000 г.
Всъщност хронологията на събитията е много по-сложна и ще я представим накратко, само за да илюстрираме усилията и дългия период от време, които обикновено стоят зад създаването на нов хибрид. През 1980 г. е направено кръстосване на вида Dendrobium unicum с мултигенеричния хибрид Dendrobium Unkon, от което са получени растения, поставени във флакони от октомври същата година. Екземплярите са отгледани до зрялост, когато са цъфнали, и новият грекс епитет Stardust е регистриран в RHS (Royal Horticultural Society), Международния орган за регистрация на орхидейни хибриди, през 1986 г. от Н. Асаи. От тази група растения е селектиран и вегетативно размножен хибридът Firebird, чрез изолиране на онези растения, които проявяват желаните характеристики по отношение на броя на цветовете, компактния растеж и бързия растеж. На тази партида са приложени техники за меристемна култура и след продължителен период на тестване, който е продължил до 1993 г., когато е забелязано запазването на характеристиките от репродуктивните продукти, партидата е тествана за имунитет срещу вирусите Dendrobium virus, Dendrobium Thabdo virus и вируса на петнистото увяхване на доматите, като са получени благоприятни резултати. Растенията са поддържани в оранжериите в Айчи – кен, където минималната температура не е падала под 13 градуса.
Цветовете, регистрирани за този хибрид, са относително приблизителни и зависят в голяма степен от приложените техники за отглеждане, като излагане на светлинна радиация и вид на торене, но без да предизвикват промени в генотипа. Аспектите, които категорично различават култивара Firebird от сродния, непатентован култивар Chiyomi, са наблюдавани последователно и се състоят в това, че при Firebird страничните венчелистчета са усукани в обратна посока спрямо венчелистчетата на култивара Chiyomi, а зоната с кариран тъмночервено-оранжев вид при Firebird значително се различава от цветния модел на Chiyomi.
От гледна точка на темпа на растеж, екземплярите на дендробиум Firebird растат изключително бързо, произвеждайки растения, готови за продажба през пролетта, като са необходими 12 – 14 месеца за производство на образци, готови за цъфтеж, от сегменти на стъбла. Типичната минимална височина на растенията при възрастта на цъфтежа при Stardust е около 35 – 40 см. Типичният сезон на цъфтеж е в периода октомври – май, с пик през март, но често се наблюдават цъфтежи и извън сезона. Цветята остават на стъблата от 6 до 8 седмици. Цветята са прости, моноични, като притежават както мъжки, така и женски полови органи на едно и също цвете.
Рацемът е със среден размер и винаги е в изправено положение, винаги включващ две до три цветя, разположени на къси педицели. Формата на листата е главно удължена и елиптична до овална, с неравномерен тъп връх, ориентиран хоризонтално. Листата не остават на псевдобулбите повече от 2-3 години, липсата на листа върху луковицата може успешно да посочи минималната им възраст. Всеки псевдобулб притежава 7-10 листа с цял ръб. Псевдобулбите, гледани отпред, са линейни, дълги, сегментирани, растящи сравнително събрани и кръгли в сечение, дебелината им рядко надвишава 1,5-2 см. Дължината на псевдобулбите е силно повлияна от наличието на светлинна радиация – колкото по-силна е тя, толкова по-къси са псевдобулбите.
Размножаването се осъществява лесно чрез keiki, които растението произвежда често и естествено, без необходимост от стимулиране. Те обикновено се развиват от долните брактеи на съцветията, а получените растения могат да бъдат отделени от майчиното растение след развитието на корените. За стимулиране на кореновия растеж се препоръчва повърхностно покриване на мястото на съединение с влажен сфагнумов мъх.
Идеалното осветление за този хибрид трябва да бъде обилно, но без пряк достъп на слънчевите лъчи, които могат да причинят изгаряния по листата и псевдобулбите. Ако светлината е достатъчно обилна, ще се наблюдава пожълтяване на листата с жълтозелен оттенък, което понякога неопитните любители могат да възприемат като заболяване.
Температурата на растеж може да варира, но хибридът принадлежи към по-скоро смесен режим, с препоръчителни температури: през лятото не трябва да се допуска излагане на температури над 32 градуса, а през зимата минималните стойности не трябва да падат под 5-18 градуса. За успешно отглеждане в апартамент се препоръчва температурна разлика между ден и нощ от около 4-6 градуса.
От гледна точка на влажността, този таксон не изисква високи стойности, които могат да варират от 40 до 60%. По-ниските стойности водят до инхибиране на растежа, пожълтяване на листата и преждевременно опадане. Колкото по-висока температура на растеж се избере, толкова повече е необходимо да се увеличи и атмосферната влажност, като се има предвид, че това повишаване на температурата и влажността трябва да бъде съчетано с подходяща вентилация, за да се предотвратят гъбични заболявания.
Субстратът за отглеждане се препоръчва само при използване на тесни саксии, често окачени, като се предпочитат тези от керамика, масивни, които осигуряват стабилност на растенията при прекомерно удължаване на псевдобулбите, което може да доведе до преобръщане на съдовете. Този хибрид не проявява специални предпочитания към типа субстрат, като расте изненадващо добре в торфени или сфагнумови мъхове, кора с минимална гранулация или кокосова фибра.
Честите пресаждания не са необходими, те се препоръчват само ако се забелязва прекомерно уплътняване на субстрата, драстична промяна на химическия състав (pH) или ако растенията израстват твърде много за саксиите. Препоръчителният период за пресаждане е през пролетта, когато новите издънки достигнат размер от 5 см и имат собствени корени.
Поливането ще бъде често и обилно през периода на растеж, но трябва да се осигури ефективен дренаж, за да се предотврати задържането на вода в субстрата и появата на мухъл и гниене на кореновата система. Необходимо е субстратът да изсъхва добре между поливанията.
Торенето се извършва на интервали от 2-3 седмици през периода на растеж, при концентрацията, посочена на опаковките. Препоръчва се също допълнително приложение на листен тор, при голямо разреждане, 10-25% от препоръчителната доза, чрез пръскане. Идеалният метод за торене е редуването на двата начина.
Този хибрид изисква добре дефиниран период на покой, за да стимулира повторното цъфтене. Той започва с узряването на младите псевдобулби, когато те завършват растежа си, като показват заоблена апикална зона с един разтворен лист в горната част. В този момент се препоръчва леко понижаване на нивото на влажност и температурата, както и спиране на торенето. Температурата не трябва да надвишава 16-18 градуса през деня и 10 градуса през нощта. Понякога е препоръчително да се спре и поливането или то да се замени с леки пръскания, повтаряни месечно. С появата на новите цветни стъбла, периодът на покой приключва и се преминава към обичайния режим.
Искаш да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е безплатна, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook