Dendrobium lindleyi (syn. aggregatum) - епифитен вид, разпространен от североизточна Индия, обхващащ Индокитай и Тайланд (където расте на клоните на широколистни дървета в планински райони, както и в южните и южно-централните региони на височини от 650 - 1400 м), Сикким, Бутан, Бирма, Лаос, Виетнам и югозападен Китай. Dendrobium aggregatum се радва на може би незаслужена репутация сред колекционерите, с привърженици, които поддържат тезата за лесното отглеждане и цъфтеж на вида, но и с яростни противници, които твърдят за трудности при постигането на цъфтеж или дори при отглеждането му.
Името на рода, вече обяснено в предишни публикации, бих искал да обърна внимание на видовото име, aggregatum, което означава агрегат, събран, групиран и най-вероятно се отнася или до разположението на псевдобулбите като плътни, струпани маси, или до цветовете, в изобилни гроздове. Валидното име на вида, Lindleyi, представлява латинският генитив на името на великия английски орхидолог, означавайки просто "дендробиумът на Линдли", посветен на учения като почит от ботаника Ернст Готлиб фон Щойдел през 1840 г., когато последният описва настоящия вид.
Валидните синоними са: Callista aggregata, Dendrobium aggregatum, Dendrobium alboviride var. majus, Dendrobium lindleyi var. majus, Epidendrum aggregatum.
Екземпляри от този вид се срещат на височини над 500 м, но има случаи, в които успешно населяват по-топли или умерени среди, благодарение на изключителната адаптивност на този таксон към климатичните условия, но независимо от предпочитания начин на отглеждане, видът винаги ще изисква голямо количество светлинна радиация, вода и период на покой през зимата.
Миниатюрен вид от рода, с обща височина 10 - 20 см, с къси псевдобулби с дължина около 5 - 10 см, дебели, леко набраздени, ъгловати, предназначени за съхранение на водни и хранителни запаси, плътно прилепнали един до друг в основата, с леко заострени върхове - образуващи групи, агрегации, които дават името на вида.
Обикновено са покрити с влакнеста обвивка, подобна на хартия по текстура, наречена саронг (името на традиционен дреха във Филипините, Малайзия, Индонезия), която служи за защита на новите издънки, като отстраняването ѝ не е препоръчително, освен ако не се подозира инфекция или заразяване с гъбични, бактериални или ентомологични елементи. Поради факта, че при излагане на силна слънчева светлина псевдобулбите придобиват червеникав оттенък вследствие на натрупването на антоциани, които служат за защита от слънчеви изгаряния, придобивайки вид, подобен на сушени смокини.
При разделяне на растенията е необходимо да се има предвид, че всяко получено деление трябва да съдържа минимум 5 - 9 луковици. Листата на екземплярите от Dendrobium aggregatum са къси и дебели, твърди, единични, разположени на върха на всяка псевдобулба, с дълбоко вдаден централен нерв, относително елипсовиден и донякъде твърд, огъването им не се препоръчва.
Оцветяването е тъмнозелено, но цветът им се изсветлява при излагане на слънце, често срещано явление при видовете от рода Dendrobium. Въпреки това жълтият цвят на листата е сигурен индикатор за появата на здравословни проблеми.
Корените обикновено са тънки и бели, с някаква твърда текстура, върховете на растежа са прозрачни и зелени, и също така изключително крехки, което налага внимателно боравене с растенията при пресаждане в други среди и съдове.
Цветовете са много деликатни, с диаметър 2,5 - 5 см, бели, жълти или тъмнооранжеви, с тенденция за засилване на цвета с узряването им, висящи, излизащи от разклонено и тънко цветоносно стъбло, което излиза от основата на псевдобулбите и се развива напълно в рамките на няколко седмици, възнаграждавайки накрая страстните и търпеливи градинари.
Лабелумът обикновено е оранжев или жълт, по-тъмен в основата. Цветовете, при подходяща грижа и осигуряване на подходяща влажност, остават на стъблата средно между една седмица и един месец. Те са плоски, без изпъкнал лабелум, носещи нежен аромат на мед, доста труден за улавяне от разстояние, но забележим от близо, особено в сутрешните и вечерните часове, като ароматът се активира при слаба светлина.
Цъфтежът настъпва през зимата и пролетта. Цветоносите носят 10 - 20 цветя, но младите растения могат да имат по-малко. Цветните стъбла не цъфтят повторно и е необходимо да се отрежат след изсъхване и падане на цветовете.
Засаждането се извършва с помощта на средно гранулирана борова кора, сух папрат и дори парчета тиково дърво. Предпочита се монтирането на плочки, тъй като този метод позволява пълно изсъхване на корените между поливанията и осигурява циркулация на въздуха, като видовете от този род не понасят застояла вода около корените. При монтиране се препоръчва добавяне на слой сфагнум мъх между плочката и растението, за да се избегне прекалено бързото му изсъхване. Свързването може да се извърши с риболовен найлон, тъй като, за разлика от металната тел, той не взаимодейства със средата и не се разгражда при контакт с вода. Връзките могат да се премахнат, след като растението се прикрепи към субстрата с помощта на корените си. При монтиране в съдове се използва груб гранулиран субстрат, който изсъхва бързо и осигурява дренаж на водата. Видовете dendrobium не харесват намеса в кореновата система.
Необходимата светлинна радиация за доброто развитие ще бъде обилна, но се предпочита разсеяна, а не директна светлина. Нивото ѝ ще бъде в интервала 35000 – 40000 лукса, подобно на повечето видове Cattleya. Когато псевдобулбите придобият червеникав оттенък, това е знак, че растението получава толкова светлина, колкото му е необходима, и се препоръчва запазване на съответното място, ако не се наблюдават слънчеви изгаряния. През зимния период на покой доставката на светлинна енергия ще се поддържа на същото ниво.
Препоръчителната температура за този вид е 26 - 28 °C през летните дни и 19 - 20 °C през нощите. През пролетта дневната температура ще бъде 30 - 31 °C, а нощната 12 - 19 °C, като дневните стойности ще съответстват на интервала 25 - 28 °C, а нощните на 9 - 10 °C.
Поливането, при растения, монтирани на плочки, ще бъде обилно, но ще се вземат предвид атмосферните условия, по-специално влажността и температурата. Като общо правило, не се допуска пълно или продължително изсъхване. При растения, монтирани в саксии или подобни съдове, се препоръчва позволяване на пълно изсъхване на субстрата преди ново поливане.
Относителната влажност за този вид е 80 - 85% през вегетационния сезон, но през зимата и пролетта е необходимо да се намали до 60 - 65%. Торенето ще се извършва редовно, но никога по-често от веднъж седмично.
Торът не трябва да се прилага на болни растения или на такива с изсъхнали корени, тъй като може да причини изгаряне на корените. Препоръчва се използването на доза от 50% от нормалната посочена концентрация, както и използването на тор с добавен азот, като от средата на лятото до края на есента се използва такъв с добавен фосфор. Зимният покой ще се състои в излагане на температури от 10 - 15 °C през нощта, с леки дневни повишения.
Растенията могат да издържат на леки слани, но не се препоръчва да се допуска такива събития. Поливането ще бъде постепенно намалено и торенето напълно спряно през периода на покой, като възобновяването на поливането е възможно само ако се наблюдава свиване и прекомерно набръчкване на луковиците, но трябва да се има предвид, че умереното набръчкване, както и частичното окапване на листата са нормални явления, типични за вида. Dendrobium lindleyi ще цъфти дори ако нощните температури през зимата са 16 °C, ако се осигури период на покой без вода, но ще се възползва повече от осигуряването на такъв при 10°C.
Растенията, на които не се осигури този период на студен и сух покой, ще развият keiki вместо цветове. Възможно е пълно спиране на поливането през зимния период – растенията обаче ще бъдат по-здрави, ако през зимата, в по-голямата част от времето, субстратът се оставя да изсъхне напълно между поливанията и ако тези периоди на изсушаване не продължават твърде дълго. В 1-2 месеца след края на зимата субстратът ще се оставя да изсъхне напълно между поливанията и периодът на суша до следващото поливане ще бъде по-дълъг. Въпреки това могат да се прилагат пръскания сутрин, за да се предпазят растенията от пълно изсъхване.
Периодът на покой с намалено поливане ще продължи до момента, в който цветните стъбла достигнат дължина приблизително 2,5 см. Торенето ще бъде спряно до настъпването на пролетта, когато ще се възобнови и нормалното поливане. Нивото на светлинно излъчване ще се поддържа възможно най-високо.
Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook