Ботанически вид, считан за "китайски цимбидиум", заедно с Cymbidium sinense и Cymbidium kanran makino, Cymbidium ensifolium се отличава с компактен растеж, по-малки размери в сравнение с други видове Cymbidium, ароматни, деликатни, средно големи цветове, последователни и чести цъфтежи и висока толерантност към високи температури, което го прави силно препоръчителен за отглеждане в апартамент.
Най-известните синоними за този вид са Epidendrum ensifolium L. (1753) и Jensoa ensata Raf. (1838), но пълният им списък показва многобройните систематични ревизии, на които този вид е бил подложен: Cymbidium albomarginatum Makino 1912; Cymbidium arrogans Hayata 1914; Cymbidium ensifolium f. arcuatum T.C.Yen 1964; Cymbidium ensifolium f. falcatum T.C.Yen 1964; Cymbidium ensifolium f. flaccidior Makino in Y.Iinuma 1912; Cymbidium ensifolium subsp. acuminatum (M.A.Clem. & D.L.Jones) P.J.Cribb & Du Puy 2007; Cymbidium ensifolium var. misericors (Hayata) T.P.Lin 1977; Cymbidium ensifolium var. rubrigemmum (Hayata) T.S.Liu & H.J.Su 1978; Cymbidium ensifolium var. striatum Lindl. 1837; Cymbidium ensifolium var. susin T.C.Yen 1964; Cymbidium ensifolium var. xiphiifolium (Lindl.) S.S.Ying 1990; Cymbidium ensifolium var. yakibaran (Makino) Y.S.Wu & S.C.Chen 1980; Cymbidium gonzalesii Quisumb. 1940; Cymbidium gyokuchin Makar. 1912; Cymbidium gyokuchin var. arrogans (Hayata) S.S.Ying 1977; Cymbidium gyokuchin var. soshin Makino 1912; Cymbidium kanran var. misericors (Hayata) S.S.Ying 1977; Cymbidium koran Makino 1912; Cymbidium micans Schau. 1843; Cymbidium misericors Hayata 1914; Cymbidium misericors var. oreophilum Hayata 1914; Cymbidium niveomarginatum Makino 1912; Cymbidium prompovenium Z.J.Liu & J.N.Zhang 1998; Cymbidium rubrigemmum Hayata 1916; Cymbidium shimaran Makino 1912; Cymbidium xiphiifolium Lindl. 1821; Cymbidium yakibaran Makino, Iiinuma 1912; Cymbidium yongfuense Z.J.Liu & J.N.Zhang 1998; *Epidendrum ensifolium L. 1753; Jensoa ensata Raf. 1836; Limodorum ensatum Thunb. 1784
Se cunosc cel putin doua specii cu ocurenta naturala, anume ssp. ensifolium si ssp. haematodes.
Със среден ръст, с дебели, твърди листа, ще цъфти от началото на лятото до края му, на няколко етапа, обикновено 3, но често са известни случаи на цъфтеж през есента или зимата. Както Cymbidium ensifolium, така и Cymbidium sinense често показват вариегатни форми, като най-често срещаните имат двустранна златиста лента по ръба на листната петура или зони на продълговата обезцветеност, съответстващи на разположението на жилките.
Културата на този вид Cymbidium се губи в мъглата на вековете, като се счита за един от най-дълго култивираните видове орхидеи, с първите съвременни споменавания от времето на Конфуций, около 500 г. пр.н.е. Карл Линей описва вида през 1753 г. в монументалната си творба Species Plantarum. В момента производителите на ориенталски видове, както от Китай, така и от Япония, предпочитат тези видове и техните търговски разновидности, като същевременно имат дълга традиция в отглеждането и размножаването им, докато западните производители започват едва много по-късно да въвеждат групата китайски cymbidium в постоянните си предложения.
Първоначално включен в подрод Jensoa, заедно с Cymb sinense, Cym. faberi, Cym. goeringii и други подобни видове, ensifolium представлява един от родовете с най-широко разпространение и най-голяма вариабилност, срещащ се в Индокитай, Китай, Япония, Борнео, Нова Гвинея и Филипините, на височини между 500 и 1800 м. Видът обитава широколистни гори в влажни зони, по поречията на водни течения, върху варовикови субстрати, покрити с мъх, като заема дори литофилни местообитания. Не е сигурно дали естественото разпространение на вида включва и Япония, като по-вероятна е хипотезата за по-късна аклиматизация чрез култура.
[2]
Размерът на цветовете на Cymbidium ensifolium варира между 5 – 8 см, като са разположени на значително разстояние по изправения цветонос, дълъг до 30 см, който носи 3 – 8 цветя с по-краткотрайна устойчивост в сравнение с класическите хибриди, но не по-малко от 2 – 3 седмици. Цветовата гама обикновено включва смеси от ръждиво кафяво върху светлозелен или жълтеникав зелен фон, като често се наблюдават и крайни цветови вариации – от плътно ръждиво червено до едноцветно светлозелено, с изключение на бялото оцветяване на лабела, или дори напълно албиносни цветя. Относително скромният външен вид на цветовете е напълно компенсиран от деликатния и устойчив аромат, дори силен в сравнение с обикновените хибриди на cymbidium. Периодът на цъфтеж обикновено е през летния сезон, характеристика, споделяна с повечето от неговите хибриди, но често се споменават и цъфтежи през есента, зимата и дори ранната пролет.
Предпочитанието към този вид доведе до включването му като родителски вид в много успешни хибриди, някои от които са дори наградени, като споменаваме Cymbidium Super Baby (x Babylon), Cymbidium Chocolate Soldier (x Volcano) и Cymbidium Tender Love (x parishii), като потомци с пряко наследство, или дори сложни хибриди, като Cymbidium Golden Elf (x Enid Haupt) 'Sundust' HCC/AOS и неговата тетраплоидна (4n) версия, Cymbidium Korintji (x Rangoon), Cymbidium Giselle (x madidum), където особено се откроява клона „Ballerina“, наградена от AOS с отличието HCC.
От гледна точка на условията за растеж, Cymbidium ensifolium предпочита места с 90 – 95% сянка и температури от 23 – 30 ℃, но може да понася и по-високи температури, ако се осигури подходяща вентилация. Нощните температури през летните месеци и до късна есен (август - октомври) трябва да са поне 10 – 15 ℃, за да се осигури започване на цъфтежа. Оптималните температури през зимата са идеално между 7 - 12 ℃ през нощта и 18 – 23 ℃ през деня. Повечето китайски видове cymbidium могат да преживеят леки слани, но се препоръчва избягване на такива ситуации.
Силната вентилация е един от ключовите елементи в отглеждането на видове cymbidium, като ensifolium не прави изключение, лошото качество на въздуха може да доведе до появата на гъбични и бактериални заболявания, особено botrytis, който засяга цветовете и води до тяхното опадане.
Препоръчва се влажността на въздуха по време на растеж да се поддържа на стойности 40 – 60% през зимата и на възможно най-високи стойности през останалото време, особено през лятото.
Поливките ще се извършват често, на около 3 дни разстояние, дори на всеки два дни в райони с сух климат. Растенията ще се поддържат постоянно влажни, но без да се допуска задържане на вода.
Предпочитат се смесени почвени среди с добър дренаж и дребна гранулация, които позволяват бързо изсъхване на субстрата след поливане, като например компост от кокосови влакна с сфагнум мъх, борова кора с малки размери (3 – 9 мм) и перлит.
Торенето ще се извършва на всеки 2 седмици, като се използва тор с по-ниски стойности на азот и фосфор, с идеална формула 15 – 15 – 30, като може да се увеличи количеството на фосфора през летния период.
Смяната на саксиите и почвената среда ще се извършва на всеки 2 години, когато ще се пристъпва и към разделяне на храстите, като се запазват групи от минимум 3 луковици.
Искате ли да видите повече статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro cu o recenzie aici:
Google: Ревю в Google
Facebook: Ревю във Facebook