Съдържание
Въведение
Cymbidium е род орхидеи с впечатляващ зимен цъфтеж, дълги цветоносни стъбла и издръжливи цветове — „лодка“ от латинското cymba, препратка към формата на устната. Включва десетки ботанически видове и множество градинарски хибриди. Това са симподиални растения с псевдолуковици и ежегоден растеж; в зависимост от вида могат да бъдат епифитни, литофитни или наземни.
Cymbidium в цъфтеж — изправени цветоносни стъбла и дълготрайни цветове.
Разгледайте Cymbidium в Secret Garden
В културата съвременните хибриди произлизат от селекции, започнали през XIX век (първият хибрид: 1889 г., eburneum × lowianum). Целта е била получаването на едри, дълготрайни цветове с наситена окраска. Съществуват стандартни форми (с нормален / голям размер) и миниатюрни; някои линии имат увиснали съцветия (напр. от devonianum, aloifolium).
Важно относно условията на отглеждане: посочените по-долу температури, влажност и честота на поливане са ориентировъчни стойности, а не абсолютни граници. Видовете, хибридите и вече аклиматизираните растения могат да понасят сравнително големи вариации. Корекциите се правят според вида на листата и псевдолуковиците, темпа на растеж, вентилацията, светлината и реалната температура в мястото на отглеждане.
История, ботаника и хибридизация
Родът Cymbidium включва приблизително 52 ботанически вида с вечнозелени листа от семейство Orchidaceae. Растенията са тревисти, многогодишни и със симподиален растеж: псевдолуковиците са удебелени разклонения на стъблото, свързани с псевдоризом, който позволява последователното развитие на нови растежи. В природата видовете могат да растат по дървета, в хралупи и хумус или на земята. Това разнообразие обяснява разликите между предлаганите в търговската мрежа хибриди.
В началото на XIX век колекционери на орхидеи пренасят растения от Азия в Европа. Те се превръщат в основен материал за хибридизация. Първият документиран хибрид, Cymbidium eburneum × lowianum, се появява през 1889 г. Впоследствие видове като parishii, insigne, erythrostylum, hookerianum, lowianum, eburneum, traceyanum и ansoni допринасят за създаването на хибриди с различни цветове, размери и периоди на цъфтеж. Например lowianum и hookerianum са важни за зелените цветове, а eburneum и insigne — за белите и розовите нюанси.
H.G. Alexander получава хибрида Cymbidium Alexanderi Westonbirt (eburneolowianum × insigne), ценен за линиите с бели, розови, жълти и зелени цветове, цъфтящи предимно през есента и зимата. Cymbidium Pauwelsii (insigne × lowianum), а след това и Cymbidium Babylon, допринасят за хибридите с едри цветове и наситени окраски. По отношение на размера съществуват стандартни, миниатюрни форми и хибриди между тези два типа; видове като devonianum и aloifolium допринасят за увисналите съцветия.
Изглед и видове
Псевдолуковиците обикновено са сферични или яйцевидни (1–15 см), често обвити в основата на листата. Листата са много разнообразни: от тънки и дълги (до ~150 см) до по-широки и плътни при видовете, предпочитащи силна светлина. Цветоносните стъбла се появяват от основата на псевдолуковиците; една псевдолуковица обикновено цъфти само веднъж през живота си — след това служи като резерв за новите растежи до пълното си изтощаване/изсъхване.
Стандартни и миниатюрни форми. Растенията с нормален размер заемат повече място и се нуждаят от много светлина и прохладни нощи. Миниатюрните форми се отглеждат по-лесно в апартамент при същите основни принципи за разлика между дневната и нощната температура, но без да изискват толкова значителна температурна разлика.
Съществуват и Cymbidium с азиатски произход, адаптирани за по-лесно отглеждане в апартамент. Те често са по-компактни, понасят по-добре обичайните стайни температури и не зависят от същите прохладни нощи като класическите хибриди, за да имат шанс да цъфтят. Вижте ръководството за Cymbidium HTC.
Температура и цъфтеж
Ключът към цъфтежа при Cymbidium е ясната разлика между дневната и нощната температура. Като ориентир за много хибриди: дневни температури около 20–24°C (или по-високи) и нощни температури 10–14°C в периода на формиране на цветоносите; полезната разлика често е приблизително 8–14°C. Ако растението се отглежда на закрито, тази разлика може да се постигне през есента, като го поставите в много светла, неотопляема стая или на защитен балкон, а го приберете преди температурите да паднат под границите, които хибридът понася. Не охлаждайте растението под неговите граници: винаги наблюдавайте поведението на конкретното си растение. През студения сезон отлично място е много светло помещение с температура 10–18°C. Много растения могат да останат навън, ако температурата не пада под ~3–10°C (в зависимост от хибрида) и влажността е умерена.
Продължителността на живота на цветовете зависи от температурата по време на цъфтежа: ~10–12°C → до ~12 седмици; ~21°C → често под 3 седмици. Причината е физиологична: ниската температура забавя метаболизма на цвета.
Cymbidium в производство — филтрирана светлина и термичен контрол.
Светлина и влажност
Светлина. Необходима е обилна, но филтрирана светлина (без прекалено силно слънце, което може да причини изгаряния по листата). Добрата светлина означава по-обилен цъфтеж и по-наситени цветове; слабата светлина води до бледи или малко на брой цветове. Влажност: обикновено 40–70%. През лятото сутрешното или следобедното пулверизиране помага, като листата трябва да изсъхнат до вечерта.
Поливане и торене
Поливане. Ориентировъчно веднъж седмично; в горещо време понякога на всеки 2–3 дни, след като повърхността изсъхне и според теглото на саксията. По време на растеж: обилно поливане, без задържане на вода. След като новите растежи узреят: намалете поливането, но не оставяйте субстрата напълно сух за дълъг период.
Торене. По време на растеж: формула тип 30-10-10 с не повече от 25% от дозата, посочена на етикета. От края на август / началото на септември до около ноември: преминете към формула, богата на фосфор и калий (напр. 6-30-30 или 10-52-10). След ноември: само вода — късното торене може да причини опадане на пъпките или да доведе до деформирани цветове.
Пресаждане и разделяне
Субстрат. За Cymbidium препоръчваме премиум субстрата за Cambria, Cymbidium, Oncidium, Zygopetalum и Dendrobium — смес, подходяща за енергичните корени и нуждата от аерация с умерено задържане на влагата. Субстратът трябва да се подменя на всеки 2–3 години (понякога на 4–5 години при качествени кокосови влакна), след оценка на състоянието му. Не използвайте универсална почва или тежък торф, тъй като могат да задушат и увредят корените. Преди пресаждането хидратирайте добре растението. Подходящият/идеалният момент е след цъфтежа. При разделяне оставяйте групи от 3–5 псевдолуковици. Изберете по-висока и стабилна саксия за 2–3 години растеж; старите луковици поставете към периферията, така че новите растежи да се развиват навътре.
След цъфтежа: отстранете увехналите цветове. Когато на цветоносното стъбло останат 2–3 цвята, е добре да го отрежете — в противен случай то ненужно изразходва запасите на псевдолуковиците и отслабва развитието през следващия сезон.
Защо не цъфти
- Прекалено топли нощи през есента: за много хибриди се стремете към ориентировъчни нощни температури около 10–14°C и по-топли дни, без да падате под поносимото за растението
- Слаба светлина през целия период на растеж
- Късно през годината е използван тор с много азот / през зимата върху пъпките е приложено листно торене
- Растението е разделено твърде агресивно (твърде малко луковици на деление = липса на ресурси)
- Краен воден стрес (липса на вода) или корени в разложен субстрат (загнили)
Чести грешки
- Растението се отглежда през зимата до радиатор, при нощни температури над 20°C, и се очаква да образува цветоносни стъбла
- Светлината се намалява прекомерно, като Cymbidium се третира като Phalaenopsis, отглеждан на сянка
- Полива се ежедневно/често в саксия без дренаж и без проверка на субстрата = растение с ниска жизнеспособност
- Увехналите цветоносни стъбла и цветове се оставят върху растението, докато изгният в субстрата
Често задавани въпроси
Мога ли да държа Cymbidium на открит балкон/тераса?
Да, от пролетта до есента, при филтрирана светлина, защитено от обедното слънце и измръзване. Естествената разлика между дневната и нощната температура навън е голямо предимство за цъфтежа.
Листата пожълтяват след цъфтежа — сериозно ли е?
Нормално е остарелите листа да се увреждат. Масово пожълтяване + меки псевдолуковици = проверете поливането и корените.
Искате ли да прочетете още статии и да натрупате повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можете да подкрепите secretgarden.ro, като закупите растение от нашата колекция Cymbidium.