Род Cymbidium включва 52 ботанически вида с вечнозелени листа, принадлежащи към семейството Orhidaceae. Името на рода произлиза от латинската дума за лодка (cymba).
От морфо-физиологична гледна точка видовете от рода Cymbidium са тревисти, многогодишни, но образуват годишни разклонения. Известни са видове, които обитават корите на дърветата (на кората), в дупки, в хумус, или териколни видове (които растат на почвата). Обикновено новите коренови израстъци се появяват при младите растения, а развитието им при старите булби е по-рядко явление. Стъблото на видовете Cymbidium е късо и свързва псевдобулбите, които всъщност са удебелени разклонения на стъблото. При отделяне на старите псевдобулби от основния екземпляр може да се появи явлението за развитие на нови разклоняващи се израстъци и по този начин регенериране на ново растение. Поради многопосочното растеж на стъблото (псевдоризом в този случай), видовете от рода Cymbidium се считат за симподиални (за разлика от моноподиалния, еднопосочен растеж, както при видовете от родовете Vanda и Phalaenopsis, сред най-известните).
Псевдобулбите често са сферични или овоидни, с диаметър от 1 см до 15 см, като често са обвити от базалната зона на листата. Външният вид на листата може да се раздели на две форми: люспести, когато са прикрепени към сегмент на ризома, и собствени листа, когато са прикрепени към псевдобулбата. Обикновено листата имат дръжка, която е по-малко забележима по форма, но ясно структурно разграничена чрез наличието на зона на разделяне. След падането на листата, дръжките остават прикрепени към псевдобулбите. Дръжката не присъства при всички видове.
В зависимост от вида, формата на листата може да показва значителни разлики, с изпъкнала или потънала централна жилка. Цветът на листата варира от жълтозелен до тъмнозелен, а гъстотата на листната маса и дебелината на листата също са предмет на значителна вариабилност. При видовете, които обитават райони с интензивна светлина, листата са по-тесни, но по-дебели в сравнение с видовете, предпочитащи по-сенчести места. Върхът на листата обикновено е остър, ширината варира между 0,5 и 6 см, а дължината на листата обикновено е в интервала 10 – 150 см.
Цветните стъбла излизат от основата на псевдобулбите. Обикновено всяка псевдобулба цъфти само веднъж през живота си.
Родът Cymbidium е бил идентифициран в природата от ловците на орхидеи в началото на 19-ти век в азиатските джунгли, като събраните екземпляри по-късно са транспортирани и засадени в Европа. Тези първоначални диви разновидности са представлявали генетичния материал, на базата на който са създадени повечето от кръстоските, които по-късно са се появили на пазара. Целта на тези хибридизации е била създаването на разновидности с висока икономическа и естетическа стойност, с обилно цъфтене, големи, трайни цветя и изключителна цветова гама. Поради тази причина европейските хибриди на cymbidium имат изключителни размери в сравнение с екземплярите, отглеждани в останалата част на света.
Първият хибрид на Cymbidium се появява през 1889 г. - Cymbidium eburne x lowianum. През следващите 20 години са открити само 14 нови вида, но те не представляват хорткултурен интерес. В първото десетилетие на 20-ти век обаче са открити много други видове в Бирма и Индокитай, особено в Камбоджа. Видове като parishii, insigne и erythrostylum са изиграли важна роля в създаването на нови впечатляващи хибриди. Видове като hookerianum и lowianum са основата за създаване на хибриди с зелени цветя, eburneum и insigne са създали хибриди с бели и розови цветя, traceyanum е генерирал жълти разновидности, ansonii – червени и розови цветя, а parishii е дал начало на екземпляри с червен labelum, като Cymbidium Miretta.
Х.Г. Александър, известен производител на Cymbidium, е създал в началото на този век хибрида Cym. Alexanderi Westonbirt (eburneolowianum x insigne), таксон с безценна стойност за по-нататъшното създаване на нови разновидности хибриди с бели, розови, жълти, зелени цветя, които цъфтят особено през есента и зимата. Cymbidium Pauwelsii (insigne x lowianum) е първата кръстоска, която произвежда големи цветя, като Cymbidium Babylon (Olympus x Pauwelsii), който от своя страна е използван за създаване на нови разновидности с ярки цветове.
От гледна точка на размера, видовете от рода Cymbidium се разделят на две групи: стандартни и миниатюрни, въпреки че наскоро са направени кръстоски между двата типа. Таксоните с висящи съцветия са създадени чрез използване на видове като devonianum и aloifolium.
Оптимална температура за растеж за видовете от рода Cymbidium изисква съществуването на значителна разлика между дневните и нощните температури. Дневната температура трябва да бъде в интервала 27 – 32 ℃, а нощната – между 10 – 15 ℃. Като основно правило е необходимо да се осигури температурна разлика от 13 – 16 ℃, поне в някои периоди от годината, за да се гарантира успешното цъфтене.
Идеално, през студения сезон Cymbidium трябва да се поставя в много светли помещения с температури от 10-18 градуса. Растенията могат да се отглеждат и на открито, стига температурите да не падат под 3-10 градуса (в зависимост от вида/хибрида) и да се осигурят подходящи условия за влажност.
Идеалната температура през периода на цъфтеж също ще бъде в интервала 10-18 градуса, като устойчивостта на цветовете се влияе пряко от:
- 10-12 ℃ - цветовете издържат около 12 седмици
- 21 ℃ - цветовете издържат максимум 3 седмици
Орхидеи Cymbidium в производствени оранжерии
Видовете от рода Cymbidium изискват обилна осветеност, но светлината трябва да бъде частично филтрирана, за да се предотврати появата на слънчеви изгаряния по листата. Силната осветеност улеснява цъфтежа, който ще бъде по-богат и с по-интензивна окраска, докато липсата ѝ води до цветове с бледи нюанси. Въпреки че при подходяща осветеност орхидеите Cymbidium не се нуждаят от торене, периодичното прилагане на тор води до по-богат цъфтеж.
Необходимата влажност за повечето видове Cymbidium трябва да бъде в диапазона 40 – 70%, в зависимост от изискванията на всеки вид. Освен това, през топлия сезон се препоръчва пръскане с вода сутрин или следобед за повишаване на влажността.
Поливането на орхидеите от рода Cymbidium обикновено се извършва веднъж седмично, но през топлия сезон препоръчителната честота е веднъж на 2 – 3 дни, в зависимост от местните климатични параметри (относителна влажност на въздуха, осветеност, температура, вентилация). Препоръчват се обилни поливания през вегетационния период (като се избягва продължително задържане на вода), но те се намаляват след приключване на развитието на новите издънки, без да се допуска пълно изсъхване на субстрата.
Торенето на видовете Cymbidium се извършва с формула тип 30 – 10 – 10 през вегетационния период, при не повече от 25% от препоръчителната концентрация на производителя на опаковката. В края на август и началото на септември се препоръчва използването на тор тип 6 – 30 – 30 или 10 – 52 – 10 до края на ноември, когато торенето се спира напълно и се полива само с вода. Прилагането на тор след ноември може да доведе до опадане на цветовете или до развитие на деформации.
Смяната на субстрата за видовете от рода Cymbidium се извършва на интервали от 2 – 3 години, или дори 4 – 5 години, ако растенията са засадени в субстрат от кокосови влакна. Ако растението вече не се побира в съда или се наблюдават проблеми със кореновата система, растението може да бъде преместено.
Преди пресаждане и/или разделяне на растенията, субстратът трябва да се остави да се хидратира за няколко часа във вода. По никакъв начин не трябва да се използва универсален хумусов субстрат или торф, тъй като те ще причинят бързо загниване на корените. След увяхването на цветовете те трябва да бъдат отстранени, тъй като падането и разлагането им в културната среда ще доведе до отслабване на растенията. По същия начин, към края на цъфтежа, когато на цветоносната дръжка остават само 2 – 3 цвята, се препоръчва тя да бъде отрязана и отстранена, за да не се изразходват излишно енергийните ресурси на псевдобулбите, което значително ще повлияе негативно на цъфтежа през следващия сезон. Крайният момент на завършване на цъфтежа е най-подходящ за разделяне или смяна на субстрата/съда за култура, както и за почистване на корените, които показват признаци на гъбични или бактериални заболявания. При разделяне се препоръчва да се запазят групи от 3 – 5 псевдобулби, които да се измиват внимателно, да се оставят да изсъхнат и след това да се съхраняват в запечатани пластмасови торбички на хладни места. При избора на съдове за култура се препоръчват високи съдове, които могат да осигурят подходяща стабилност на растението и необходимото пространство за растеж поне за 2 – 3 години. Старите псевдобулби се поставят близо до ръба на съда, за да се позволи развитието на нови издънки в противоположната посока.
Oferta completa de Cymbidium de la Secret Garden este disponibila aici (link).
Vrei sa vezi mai multe articole si sa acumulezi mai multe cunostinte? Acest articol este oferit gratuit, insa poti sustine secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook