Родът Cattleya съдържа видове орхидеи, често срещани в градинарската търговия, както като резни цветя, традиционно носени на корсажи, така и като растения в саксии, които радват колекционерите с голямото разнообразие от форми, цветове и аромати.
Cattleya е род, произхождащ от Централна и Южна Америка. Растенията са епифити; което означава, че в естествения им ареал растат по дървета, въпреки че понякога могат да се срещнат и по скали и чакъл. Видовете и хибридите на cattleya обикновено са налични в търговията през цялата година, но пикът на производството е през пролетните и есенните месеци. Смятани от ентусиастите за кралици на орхидеите, видовете и хибридите на Cattleya са предпочитани от колекционери и култиватори заради впечатляващите цветове, цветовете с големи до много големи размери, или, обратно, средни, при което образуват обилни цветни гроздове и заради интензивния аромат, вероятно един от най-интензивно култивираните родове в световен мащаб. Известни с дългия си живот, екземплярите на Cattleya могат да живеят до 20 – 30 години, достигайки впечатляващи размери, ако са изпълнени необходимите условия.
Този род носи името на британския ботаник Уилям Катли, който през 1818 г. получил пратка от Бразилия, за която били използвани екземпляри от Cattleya за опаковане. Впечатлен от външния вид на растенията, Катли отгледал няколко екземпляра в своята оранжерия, които цъфнали през ноември същата година, удивявайки колекционерите с красотата на цветовете. Три години по-късно таксономистът Джон Линдли, който имал задачата да продължи работата на сър Джоузеф Банкс по инвентаризацията, описанието и класификацията на ботаническата колекция на Катли, посветил рода на своя покровител, описвайки първия вид, Cattleya labiata, и увековечавайки името му като първия европеец, който е отгледал вид Cattleya.
Видовете от рода Cattleya се разделят по анатомията на листата на две категории:
- Видовете с едно листо, при които всеки псевдобулб притежава само едно листо, разположено апикално, обикновено имат 1 – 6 цветя на цветонос, с големи размери, многоцветни и обикновено ароматни, като например Cattleya Eldorado, gaskelliana, labiate, lueddemanniana, mendelii, mossiae, percivaliana, schroederae, trianaei, warscewiczii. Групата на видовете с едно листо включва растения с дебели стъбла от 8 – 30 см, тъмнозелени, гъвкави, с дължина около 30 см и дебелина 7 см. Цветята могат да достигнат големи размери, до 25 см в диаметър. Видовете Cattleya labiate и trianaei са най-често срещаните в тази група, с много подтипове. Както във всяка област, има и изключения, като Cattleya luteola, която, въпреки че принадлежи към групата с едно листо, има малки стъбла и цветя.
- Видовете с две листа притежават 2 – 3 листа, разположени апикално върху псевдобулбите, като се различават по малките размери на цветовете, които се групират в гроздове. Представителни за тази група са видовете Cattleya aclandiae, amethystoglossa, aurantiaca, bowringiana, harrisoniana, intermedia, leopoldii, schilleriana, skinneri, walkeriana. Стъблата на растенията от тази група са по-малки, но с значителна височина, средно около 60 см, като в изключителни случаи могат да достигнат и до 150 см. Листата също са с малки размери, около 20 см. Цветоносите излизат от зелени шушулки, които се появяват между листата, в апикална позиция, и могат да съдържат до 15 малки цветя с диаметър около 10 – 15 см, с относително удължени венчелистчета. Най-често срещаните видове от групата с две листа са Cattleya skinneri и hardyana. Cattleya skinneri е класифицирана от Батман и е кръстена в чест на изследователя и ботаника Джордж Юре Скинър.
Температурата на растеж е важен фактор за видовете от рода Cattleya, тъй като влияе пряко върху растежа на растенията. Ниските температури забавят развитието, а високите го ускоряват. Родът предпочита нощни температури от 21 – 22 ℃ и дневни температури до 29℃.
Влажността типично е ниска при рода Cattleya в сравнение с други родове орхидеи, като трябва да се поддържа между 35 – 60% през деня и 60 – 80% през нощта. При висока влажност листата и корените абсорбират вода от въздуха, което позволява на растенията да растат и да произвеждат по-устойчиви цветове, като същевременно намалява процента на загуба на цветни пъпки през топлия и сух сезон.
Идеалните условия за интензивност на светлинното излъчване са важни заради основния им принос към интензивността на фотосинтезата, която улеснява усвояването на хранителни вещества и вода, и съответно растежа на растенията. Видовете от рода предпочитат 30 – 50% естествена светлина, с нива от 20000 – 45000 лукса. Видовете изискват обилна, но не директна светлина. Те могат да се отглеждат и на открито през топлия период. Прекомерната светлина може да се разпознае по пожълтяването на листата, а липсата на подходяща интензивност ще доведе до тъмнозелени листа.
От гледна точка на честотата на поливане, Cattleya изисква да се позволи изсъхването на корените преди извършването на ново поливане. Идеалният интервал за поливане е около една седмица между две последователни поливания, но той е силно повлиян от влажността на въздуха, интензивността на светлината и температурата. По идеал, трябва да се наблюдава видът на псевдобулбите: ако те са набръчкани, може да се полива, ако обаче са подути и гладки, това означава, че растенията имат достатъчно вода и поливането може да се отложи.
Торенето трябва да се извършва по-често и по-обилно, отколкото при видовете от родовете Paphiopedilum и Phalaenopsis, тъй като и темпото на растеж при рода Cattleya е по-интензивно. Препоръчва се използването на торове с формула 20-20-20 или 20-10-20 през цялата година, но може да се приложи тор с формула 10-30-30 през периода на цъфтеж. Концентрацията на тора трябва да бъде 25-50% от стойността, посочена от производителя, а честотата на торене – седмична, като се наблюдава дали не се появяват изгаряния на върховете на листата, което показва излишък от тор. В този случай трябва да се извърши обилно изплакване на субстрата и следващото торене да се направи след 2 седмици. Видовете Cattleya могат да цъфтят през цялата година, стига да се осигурява постоянен растеж на нови издънки. За всеки нов издънък може да се очаква появата на нови цветове в рамките на 3 месеца, при условие че условията за растеж и развитие са постоянно и ефективно осигурени и се прилага тор с формула 6-30-30 или 10-55-10.
Пресажданията могат да се извършват през лятото, когато се развиват новите издънки както при псевдобулбите, така и при корените. Видовете се отглеждат успешно както в големи парчета кора, така и в сфагнум мъх. Средата за отглеждане обикновено съдържа 10% кокос, 10% перлит и/или пемза, керамични топчета или въглен за осигуряване на вентилация, а останалата смес се състои от големи парчета борова кора и сфагнум мъх.
Искаш ли да видиш повече статии и да натрупаш повече знания? Тази статия е предоставена безплатно, но можеш да подкрепиш secretgarden.ro с отзив тук:
Google: Отзив в Google
Facebook: Отзив във Facebook